Poetry by contemporary authors
Полъхът преди апокалипсис... 🇧🇬
Дори я търся сякаш, като изход.
За миг ако душата ми без плът,
лиши виталната за мен, безмисленост -
тогава бих поискал за последно - ...
SOS сирена 🇧🇬
пилея досадни фуркети.
Душата ми къдрят вълните,
а буря в очите ми свети.
Умът ми копнеещ побира ...
Размишление 🇧🇬
заради враждебните бодли...
Глупост е да отричаш,
че от обождане не те боли...
Радост е да оценяваш ...
Даден съм ти за любов 🇧🇬
първо цвете в нежна пролет,
твой небесен благослов
и жадуван дълго, светъл полет!
Даден съм ти за любов, ...
Заветът на Вапцаров 🇧🇬
и в бъдния пролетен ден.
Аз вярвам в Душата, крепяща Живота,
пък нека се свършва със мен!
Пък нека невинен да бъда разстрелян ...
Къщата на Вятъра... 🇧🇬
(моряшки истории от кръчмите)
... разправят в кръчмите крайбрежни
когато ром се лее вечер
и свадите са неизбежни: ...
Това, което сме 🇧🇬
С едно мълчание, което не е тъжно,
ни радостно.
Е само липсата на звук.
От друго няма нужда. ...
Защото... (Отговор към един паднал Ангел) 🇧🇬
Аз не знам, дали светът е мястото.
А също и точното време за нашата среща.
Но знам, че там, в теб има частица,
която е топла. Дори е гореща. ...
Само тази любов продължава завинаги... 🇧🇬
която след себе си оставя следа,
И разбираш, че живота ти е бил напълно празен,
преди да се родят твоите деца.
Само тази любов продължава завинаги, ...
Летен дъжд 🇧🇬
плисна изведнъж.
Едри капки – дъжд,
тананикат на листата.
Едри капки дъжд, ...
Tonight he was gonna do me...
Натюрморт със слънчоглед 🇧🇬
озарява земните мисли
и разхожда по небосклона
любовта, с нейните истини.
Прецъфтява часът за кафе. ...
На мнóгая лѐта... 🇧🇬
Отново във България е Пролет
и зеленеят китните лъкѝ,
момите за Любов отново молят
и къпят се във снежните реки... ...
Пред яркото небе 🇧🇬
във него твоите очи намирам.
Във земята нежна се допирам
и твоите ръце намирам.
Цял живот за теб мечтая ...