Сърцето дарих ти без нищо в замяна,
прие го, ти беше красива засмяна...
Погледнах те нежно в очите... Сияят!
Пред нас е вратата... Очаква ни раят!
И можехме мила да бъдем щастливи, ...
Черни черници – зелени листа.
С тях засищаме гладните ларви.
Виж, запридат от нишките светлина
топли пашкули. Дано ги овардим.
Сладкия сън им люлеем, ...
Ех, какво форсиране му падна
пред онзи дразнещ пътен светофар!
И юрна се събраната там банда
без зрънце мисъл и без капка срам
да гони Его, хвръкнало нагоре, ...
А казвахме си “Няма да го бъде -
живот насила сляпо да повторим
напред с глава мечтите си ще сбъднем,
и чудо, и добро едно на ден ще сторим!”
И някак капка подир капка разпиля се ...
Слънцето е вече на запад,
в заревото му чезнат лъчите,
любов и младост отиват си,
на бурен живот отброяват се дните.
В непрестанно състезание с времето, ...
Заспива Слънцето в прегръдка на Луната,
разперила изящните крила.
И звездни сълзи къса над Земята-
парченца влюбена душа.
Плаче и разказва как в небето, ...
Върху крило от сън рисувам с цветен тебешир парченце от любов.
Позна ли я - въздушният ни светъл замък с кулите от облаци...
Юргани пухкави от бял шекер-памук за нас - децата ѝ избраници,
поискали да заживеят в дом скициран от мечти. Изцяло нов.
Сега ме прегърни с прегръдката на изгрева, която обеща ...
Изгарят ме желания необуздани,
в мечтите ми намерили подслон
и в мислите ми - незарасли люти рани...
Пътувам векове към своя Дом.
Притеглят ме, недостижими, Световете ...
Време, не ме оставяй да се забравя
в твоите отмервания ритмични,
да мисля, че врата пред мен се отваря,
а дните са изречения многосрични!
Да забравя, че пътят ми върви надолу ...
Върху Южния кръст ветровете изпукват по ставите,
на плещите си стари нарамили залеза нов.
Вие, златни небесни мушици, които се бавите,
разпознахте ли Малкия принц сред безкрая суров?
Той живее на място от няколко крачки изминати ...
Розови ръце на новородено – в живота нова искрица
и повехнали жълти листа – ръце на старица.
Пресметливи, безпардонни ръце на скъперник
и търсещи хляб зловонни ръце на несретник.
Ръце на щангист, в които кръвта пулсира ...
Да се преборя със клещите на съдбата,
да избягам от безмълвна тишина.
Да изхвърля миризмата на тъгата,
да извадя аз мечтите от прахта.
Да плесна със ръце, да вържа здраво ...
Тази вечер е нова, но толкова стара.
(ананел) Нелиса
Тази вечер, избрах да те има до мене.
Да те искам. Да бъда. Да мога. Да знам.
Уморени копнежи стоят на колене, ...
Виновен! Така отсъди съда някога.
Разведен. Далеч от мойте мили деца!
Дали това бе моята Съдба,
или грешихме заедно аз и тя?
И започна се една Борба, ...
Защо жадуваш красотата тайно,
човек добър един не ти ли стига?
Очите в синьото и в мен потапяш,
копнееш въздуха си много тихо.
Сънуваш: тъмният ни бряг разлива ...
Усмихваме се. Жалостно ридаем.
Пътуваме в безпътица. Гадаем.
Събираме, разделяме се, плачем.
Гуляем, сетне бием се, обаче.
Отново се обичаме – до болка. ...
На Живка - приятел.
Лъжлив е тоз свят, Боже! Лъжлив!
Измислен и сътворен от твоите ръце.
Едно камъче пада и преобръща каруца, а всъщност са две.
Ако трябва ще изплача всичките петъци- щом се налага, само душата да намери покой. ...
Дори да си отидат всички думи,
назаем от морето ще си взема.
И ще напиша с моливчета лунни
най-светлото писмо - до теб от мене.
Без звук ще пея и през смях ще плача, ...
На външен вид те гледам - бяла, тиха, перлено красива
Отвътре - хаос, енигма
и рок енд рол, със малко суета пенлива
Прехласнато се вглеждам, без да зная
творя ли или пък проучване ти правя... ...