Всяка липса изцеждам в сълза
в кутия събирам една по една.
Заключвам я бързо и скривам дълбоко
в сандък със тъги на сърцето широко.
Наместо очите, устни се усмихват, ...
Компютърът, казват, на човека прилича.
Без чувства и съвест е, да,
но добре имитира човешката мисъл...
ала пак има слабост една.
В живота Control Z и Backspace ги няма. ...
Зимата разстила свойта бяла пелена.
В прозореца ми хиляда светлинки блещукат!
Далече си. От мене си далеч сега.
На вместо тебе тишината ме прегръща.
Снегът се сипе сякаш хиляди звезди. ...
Случайно засякохме се със очи,
съвсем нормално - обичайно...
щом намираме се в обща стая.
За секундичка, за миг дори,
е неизбежно да не се погледнем във очи. ...
Снежната утрин подканя ме със зрънце любов.
Сложи, мили, кафето и чайника.
Целуни ме и сгуши се при мен.
Нека навън да вали.
Нека снегът да засипе мрачните улици. ...
Запалени са вече светлините на душата
от подадената искрена приятелска ръка
Не е вечна болката знам и се завръщам
като Феникс възкръснала от пепелта.
Безсмислието на мрака не акостира вече. ...
Пред Коледа обзема ни вълшебство
и нашите души то завладява,
навсякъде разпръсква съвършенство,
а ледени сърца за миг стопява.
Нахранена, поне една старица ...
На Игнажден е много важно кой пръв ще влезе в дома ти!
Добър човек за полазник се търси!
И понеже друг няма като мене такъв,
ще изляза за мъничко от дома си,
за да си вляза след това пръв. :)))
Нима не сме прашинки – скални капки,
заустени към майката земя?
И в дните наши, отредено – кратки,
целта не е ли простичко – една?
Заченати от сливане на клетки, ...
Пътува само малко момиче в трамвая,
защо е само, а навън е студено, не зная.
Седнало и задрямало е то милото вече,
малко джудже, едно мъничко човече!
Хванало голямата си раница в ръка, ...
В мен гастролират мрачни мисли,
подобни на табун подплашени коне!
Да би се слегнала прахта от тях поне,
та да не чувствам привкуса им кисел,
като винó, негодно за другари! ...
Колко милостив си, Господи, към мене!
Даряваш ме щедро с препълнени шепи.
С обич странна – нищичко не очакваща,
неизискваща, с такава обич ме възкреси.
Дари ме със сърце друго неподправено. ...
Паднаха златни облаци над пустинята от сребро
Сред пустошта портал към друго измерение
внезапно се отвори
Спектрум от незнайни за окото цветове като
възел се преплитаха - ...
Да. Зная, че дотегнах ви до болка
и зная, че измъчих ви съвсем.
Пак пише тая! Боже, още колко,
писанията нейни ще четем?
И знаете коя съм, и каква съм. ...
За всичко е виновен този дъжд –
за локвите носталгия в душата.
С ръце студени някак изведнъж
по мислите ми тежка кал намята.
И не, от друго хич не ме боли – ...
Пропуква се небето в този сън –
Там Боговете пак са полудели!
Пороен дъжд вали и всичко вън
е под вода от няколко недели!
И на Земята ни изчезват езера! ...
Добър вечер! Как си, лястовице бяла,
в този още недописан ден?
Ти стоиш - изтръпнала и онемяла,
не очакваше да видиш мен.
Господи! Та ти си още същата, ...