В памет на Ина Иванова... Почивай в мир, слънце
Свещта догаря бавно в тъмнина
и капки восък стичат се във кална пръст.
Цветята - цяла планина,
стърчи сред тях самотен кръст. ...
Коледа е. Пак е бяло, тихо.
Сняг затрупва спомени и пътища.
Гушат се врабчета под стрехите.
А семейството ми не е вкъщи...
Рождество е. Празнично и свято. ...
Раздира вятърът платно - надежда,
но корабът - живот се носи пръв.
Брегът далече е и всеки миг прецежда -
през чувства - несъсирената кръв.
В душевни рани тялото ми глождят ...
Животът е пълен със мъка и радост,
с победи, предателства, всякаква гадост.
Душата, сърцето каляват в несгоди,
мамят с съблазни откакто проходи.
През всичко минава земния път, ...
Оркестърът замлъкна. Свърши балът.
И партитурите отнесе вятър.
По немите клавиши на рояла
дъгата се разми до черно-бяло.
Ръцете, слети в танца, се разделят - ...
Лотосите снежни цъфнаха в стъклата.
Бели таралежи храстите повиха.
Дълго е вървяла през града мъглата
сякаш е река с вързани копита.
Нещо ме задъхва, нещо ме измерва. ...
Много дълго мълчах след раздялата,
но сърцето от обич болеше
и не знам какво толкова чаках -
тази обич без гордост да беше.
Може би да вървим под звездите, ...
По Шопенхауерски натаралежен,
Научих се от топлото да бягам;
Във горските ни социални мрежи
прибраните бодли са все по-ясни,
Че само чакат целзият да скочи, ...
Доцна во ноќта
си ги средувам мислите
додека времето само порамнува сметки
а црните птици носат лоши вести.
Вистината се бори за поглед во височина ...
"Кронос,мощния властник предишен,
царуващ над всички безсмъртни,
поглъщаше всичките, щом в коленете
майчини дойдеха те от свещената нейна утроба... "
-Из "Теогония" ...
Пробляснала под долния клепач,
сълзата с палец ти изтривам.
И със целувката, като трепач,
със радост срещата покривам.
И отдалеч дошла си ти при мен, ...
Отрязаха му вчера всички клони,
че пречели на жиците за ток,
че пречели на хорските балкони
и спирали светлинния поток.
Отрязаха му вчера всички клони, ...
Когато твойте проблеми нямат край,
когато всичко покрай теб се срива,
тогава Бог е с тебе, знай
под свойте криле те скрива.
Когато е разбито твоето сърце, ...
Ще кажете: „Поетите умират,
изгубят ли божествената лира.“
Изкуството света ще преобърне -
на гробище, ако това се сбъдне.
Поетите са влюбени в живота ...
Онази без лице съм, анонимната,
която спи. С присвитите зеници,
която все в снега си губи името
и връщат ѝ го. Прелетните птици.
Онази без душа съм. И безчувствена. ...
Колко малко ни трябва да бъдем добри!
Уж е малко, а все не достига –
десет бе́ли повели нам Бог повери,
само десет в Свещената книга.
Изкорубваме своите слаби душѝ ...
Бялото пиано в душата ми изсвири
музиката за лодкаря в теб.
За болката по теб ми трябваха пластири,
имах нужда от надежда след порой.
Ела вземи ме в тази лодка ...
В нашия квартал дойде хлапе,
с усмивка чупи то стъклата!
Като във оня филм на Чаплин –
и го прави бързо и напето...
След него изневиделица – стъклар, ...
Не се яде, не може да се пие,
тогава важно ли е за човека?
Такива ли ще сме сега и ние –
с инстинктите си, чак от памтивека?
Не се ядат ни чувства, ни тревоги, ...
Ще минат години, ще дойдат и нови.
Ти беше Родина – сега си в окови.
Ти беше и майка – сега си сираче.
И всеки се вайка, но никой не плаче:
за първите духом; за дните ти клети; ...