Не се гордея! Срам ме е ужасно!
От гнусни думи винаги боли.
На вицето въобще не му е ясно,
че щом гърми ще почне да вали.
А то гърми така, че се не трае. ...
Косите ти се разпиляха нежно,
връз топла гръд, жадуваща милувка.
Да те обгърна беше неизбежно –
в пустиня ти си, аз съм водна глътка.
Обречени сме, всичко друго - вятър, ...
С червено вино, сърцето си лекувам.
С червено, младо, буйно!
Но в тъмното, сърцето свое
чувам как тиктака в самота.
Човек съм... нараним, болезнено отхвърлен. ...
/Или за силата и гордия дух на българката/
Било време трудно на робство османско,
тънел в забрава българский род,
вилнеели страх и омраза душмански,
но правата вяра не губела брод. ...
Чуваш ли тихите стъпки на есента?
Пристъпва тя с пантофи кадифени.
Усети ли полъха от замах на четка?
Багри тя с палитри шарени нейни.
Какъв художник даровит е есента! ...
ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА – ПЕТА ЧАСТ
(приказка в рими по Ангел Каралийчев)
НАЙ-МАЛКИЯТ БРАТ ПОЕМА ЛЪКА
Отново се изтърколи една година
и ето че най-малкият от трите сина, ...
Разликата на връщане
Учудващо, пътят на връщане
с нищо от този на отиване не се е променил...
Разликата е – че ти вече не си същия,
какъвто преди това пътуване си бил...
- Колобре български! Какво видя?
Какво за тия люде предвеща?
Има ли време за този род?
Ще стане ли голям, велик народ?
- Ще! И земя, и време за тях провидях! ...
Mелодия на слънчева усмивка
се прокрадва в представите ми с план:
"С гащеризон и кофа без отбивка
изрисувай красота наместо свян".
Започнах стих от светлина и цвят ...
Отдавна спрях да контактувам със вас износени души,
омръзна ми да слушам клюки, да срещам глупост и лъжи.
Поех по пътя си самотно с другари само три Да кучета са,
не ми пречи, кучкарка съм не ми тежи.
И няма в глутницата наша битка за почест, слава и пари, ...
Ти си до мен, споделяш моя път,
препъвам се и целият съм в рани.
Галиш изтерзаната ми плът,
когато уморен заспя във твойте длани.
Когато стигнал съм предела, ...
Когато сърцето ти е в шепите ти, пясък между пръстите изтичащ без остатък.
Всичко е наред. Не се предавай.
Винаги можеш да нарисуваш в пясъка усмивка :)
А после, когато спре да те боли, да гребнеш пак със шепи.
Пясъкът няма да е същият, а и той ще изтече, ...
А трябваше да бъде слънчев ден
и трябваше да бъде чудно лято...
Но не! Нахълта юни зъл, и в мен
остави тъй болезнен отпечатък.
Небето свойта ризица съдра, ...
Мисълта самотна пак се настани в главата ми удобно,
няма друго такова чувство подобно,
да я разкарам вече не се и опитвам,
по-скоро с нея свиквам...
Свиквам да бъда сама в нощта, ...
В чакалнята на гарата е прашно,
очите парят и сълзи излизат,
задавя ме алергията, кашлям...
и сякаш, че студено е по риза.
Часовникът, с една стрелка останал, ...
Душата - набързо скована хранилка,
сърцето ми - къщичка малка - за птици.
И шепичка думи - за болката - билка
и късче лазур - в уморени зеници.
Крилете изкърпвах - грижливо и вещо, ...
Това се е случило в далечната 1926 година. Една типично българска история за Ромео и Жулиета, повлияна от любовта, ревността и алчността между хората, но довела до трагичен край за двамата влюбени младежи и оставила траен отпечатък в съдбата на бъдещите поколения в двата рода.
И днес все още, през Т ...
Тръгни си и не се обръщай.
Тръгни си и кажи ми сбогом.
Тръгни си и не се опитвай пак да ме докоснеш
С устните ти, от които се нуждая.
С очите ти, за които тайно си мечтая. ...
Срещаме се с теб щастливо,
в този миг и в нашата мечта?!
Знам, че минало и бъдеще се сливат,
във едно безвременно сега!
Там където сме със теб честити ...
Как Морето ще мога да сложа в бутилка?
Как да опиша тез красиви цветя?
Като на ябълка райска – с една малка костилка
ще ги посея на топло – в мойта душа!
Родена в Обич – една свидна рожба, ...
Да ти призная – не се подарявам,
нито съм склонна живот да продам,
но пък готова съм аз да раздавам
и за душата да бъда балсам.
Моята обич е силна и нежна, ...