Poetry by contemporary authors
Знам... и не знам 🇧🇬
и аз горя,
раздира, пресъхва, обгаря,
крещя
не заспивам, ...
Деца 🇧🇬
копнеещи за захарно петле.
Никой не ги помни вече.
Сега имаме други приоритети.
Децата с вълнени чорапи и сополи, ...
Цветя по пълнолуние 🇧🇬
Предание съм чувала и зная-
цветя по пълнолуние сложи
и съмне ли ще срещнеш най-накрая
Човекът, в който ще се влюбиш ти. ...
Вече имам... 🇧🇬
Имам всичко, за което някога съм мечтала...
Имам прекрасен съпруг, който ме обича
и невероятни деца, които
ни радват, които ни карат да се смеем и да се ...
*** 🇧🇬
“човешката природа” и “алтруизъм”
в едно изречение.
Любовта, драги
е най-висшата форма на егоизъм, ...
Подвластна на страстта 🇧🇬
и слеем нашите тела.
Споделих желанието му да съм с него в нощта и до ранната зора.
Сега не знам как, нито кога да събера своята душа ?
Оставих парчетата счупени, изгубени, там където бях негова, ...
Изповед 🇧🇬
Аз ли не успях да го намеря ? Търсил ли съм го въобще ?
Какво ли трябва да направя ,за да вмъкна малко светлина
в моята завинаги пропита с мрак и тъмнина душа .
Всеки ден стремя се Боже , да печеля все повече пари ...
Есенно 🇧🇬
Отлитат в топлите страни.
България осиротяла
ще чака пролетните дни.
Дали обаче ще се върнат? ...
Сляти в нежна прегръдка 🇧🇬
Единствено Ти билка за мене свари!
За пари не продума, не попита и колко...
Душата човешка не се купува с пари.
Ти отмора донесе за моето тяло ...
Като за първи път е бял снегът 🇧🇬
стоят на старта вирнали глави.
Нетърпеливо тропкат със копита
в очакване снегът да завали.
Ако допре носленце до прозореца ...
Дванадесет - Декември /две/ 🇧🇬
загърбвайки течението на покоя.
Бе ласкав и примамливо-проклет
зовът на капчиците дъжд в прибоя.
Изглеждаше величествен сред тях ...
Приказки за нас - Нима 🇧🇬
Нима ѝ предстои да се разкаже?
Загледаш ли се в облия ѝ гръб,
светът могъл би да те смаже.
Ела, това е само някаква си нощ. ...
Но утре ще попитам пак 🇧🇬
============================
Наистина ли Бог обича хората?
Дори когато лошите са повече,
дори когато мъртвите са повече? ...
Предизвестие за зима 🇧🇬
които се промъкват като капки дъжд
да напоят браздите на очите ти –
как ще ми липсват.
Погледът ти е музика, ...
Здравей, приятелю 🇧🇬
плахо зад оградата надничаш.
Не се свени! Домът ми е отворен.
Влез вътре. Хлябът ми опитай.
Солен е, да! Понякога горчив е. ...
Гладен вятър 🇧🇬
гладен е за още зима.
С дядо, баба вкъщи
пак до печката сме трима.
Иска май при нас да влезе, ...
Свикнах и без тебе да живея 🇧🇬
но още много силно те обичам,
всеки път, когато виждам те с нея,
признавам си, боли ме, не отричам!
Щом е по добра от мен, ...
Без сбогуване... 🇧🇬
заедно.
По-важно е изобщо, че се
срещнахме.
Съвсем не вярвям на ...
Топла целувка 🇧🇬
Ей така, неочаквано дори за мен,
получих от детето топла ласка!
Небето, декемврийско в този ден
сияеше с кристалната си маска. ...
Танцуваш в сърцето ми! 🇧🇬
Не защото жаждата, която събужда във мен
копнежът по теб е спряла да ме мъчи,
а защото искам да усетя всеки миг
в опианяващото ти присъствие ...
Приказки за нас - Дилема 🇧🇬
в най-важната за всеки дума “Ние”,
се крие онзи тежък впряг,
способен да въздигне, или да убие,
вкуса на избора на страст, ...
Прах и мъка, и пепел 🇧🇬
Си от онези мъже -
сладки като мед, горчат като отрова,
ти -
незабравим, обожаван, но и мразен, ...