Букет от пера ми дадоха ангелите,
не на сън - наяве дойдоха,
букет за да простя на живите,
за дето не оцениха живота.
С този букет дадоха ми заръка - ...
Наложи се живота да градя –
и замък да издигна от тиради.
Така не чух едно благодаря,
че хапче бях за глупавите свади.
Къде ли се е скрила младостта? ...
Едни представят се в живота смело,
със трудности се справят всеки час.
Вървят напред със вдигнатото чело
и са готови да печелят власт.
А други се съмняват и логично ...
Некосена трева – избуява забрава.
Мълния, с тътен от гняв.
Докога ли дъждът днес ще дави
гълъб в дъждовната сплав.
Докога зад прозореца скрито ще чакам ...
Забравили летенето, пристъпваме,
усмивката – прилича на гримаса.
И сякаш със годините претръпваме.
Това ли са мечтите ни? Това са.
И с много ситен шрифт и все под линия, ...
Обичам силно, милно, с цяло същество.
Чувство лабилно, но обилно - тя за мен е божество.
Когато съм с нея, пея; душата ми цъфти.
Зърна ли я грея и се смея, дори главата ми тупти.
Реално, не е всичко идеално. Но казват така е в любовта. ...
В пустош стоим двамата с теб,
обърнати към последния залез на утрото.
Пореден праг, поредно стъпало, летим...
Сънят отнася духа, запраща го във вечната бездна,
обръща го и нежно понася сред шумния порой, ...
Живеят в този свят незабелязани
Не са невидими, макар различни...
Те просто от живота са белязани
от стигмата на пълно безразличие...
Незнайно как за миг се появяват ...
Сърцето се свива, тупти тишината
провесила времето на ръждясал простор.
Очите пресъхват и дори самотата
изглежда самотна в този сив кръгозор!
Подхвърлени думи, случайно изречени ...
Срещнах я на ъгъла на Позитано,
във банката на местния елит.
Обичах там да ходя сутрин рано
и банката да пазя от фалит!
Тя чакаше изправена до входа. ...
СЪРЦЕТО РАЗКЪСАНО ВЕЧЕ ГО НЯМА
Тогава не се запитах – излъгах себе си.
Ще мога да продължа без твоите очи,
без любов ще извървя пътя и времето си.
Сърцето ще принудя покорно да мълчи. ...
Тримата братя и златната ябълка - четвърта част
🇧🇬
ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА – ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
(приказка в рими по Ангел Каралийчев)
СРЕДНИЯТ БРАТ ОТИВА ДА ВАРДИ ЯБЪЛКАТА
Изтърколи се и поредната година,
отново златна ябълка роди се и узря, ...
Едно листо танцува в ореола
на дишащата още топла шума...
Безсрамно гола дългата топола
със вятъра измéнчив се целува.
На слънцето последната въздишка ...
Търсих те в думи написани в стих,
в наша тетрадка, вече затворена.
Търсих те и каквото открих,
че любовта ни отдавна е в спомена.
Търсих те в някое разказче мое, ...
Речено бе – да е сторено,
в светлината на общата ласка,
дето сваля човекът своята маска.
Дето гасне и чака – в общото тъмно
да пристигне… Да посрещне… ...
Аз бях заспала, сънувах, ти от нищото дойде.
Зарази ме с твоята страст и зазвънях,
а ти като нежен музикант,
докосвайки струните на своята китара,
ме караше във страст да затрептя, ...
Намигване към Надежда
И отново е нощ... Стелят покрив мъглите.
Тротоарите мокри изпод стъпките скитат.
Всички котки на тъмно са само черни и сиви.
Капят капки по стръмното над листа мълчаливи. ...
Понякога съм безпричинно весел -
и блика смях от моите очи.
В такива дни избива ме на песен,
навред гласът ми радостно звучи.
Понякога съм безпричинно кисел - ...
Живота дава кредит. Голям и без въпроси.
Бележи те със име, със някакво клеймо.
И знае, че на края винаги ще просиш
възмездие,
вярвайки във своето добро. ...