Пак е мръкнало, димен вулкан.
Бълва сенки нощта, на откоси.
На гърдите ми, в тежък гердан,
се нанизват хиляда въпроса.
Пак е нямо. И отговор липсва. ...
Отскоро ме мъчи - сериозен въпрос:
- За Бога! - Защо... Те Обичам?
А отговор има - той е толкова прост:
- Ти си малкото, Мое, Момиче!
Ти си всичко, което аз си имам сега: ...
Преди с чудния свят раздялата вечна,
изсвири ми, моля, Лунната соната
и то както може само Филип Паже!
Душата ми ще затанцува щастлива,
а тялото съвсем ще забрави да мре… ...
От всякога съм по-далечна,
довчера беше моят откривател,
с целувката, гръдта ми ти посече,
и в мене скри перото на писател.
Въвлече ме в историята своя, ...
Вече не е същото
Поредната нощ, която вече не е същата.
Поредната нощ на отчаяние и самота.
С горчиво вино пред камината в къщата
тя страда, а в очите ѝ – горест и пустота. ...
Една художничка обичам от години
и от години влюбено мълча
Най-тежко се обичаме през зимата
най-нежно тя ме люби пролетта
и от години моля я безспирно ...
Омразата е да мразиш някого силно,
обич е да обичаш някого силно,
тъга е да плачеш за любими човек,
гняв е да си сърдит на някого.
Всичко това са само чувства, ...
Безсъние родено в Самота!
Познавам твоята среднощна същност...
Измито в музика, като в река
при Вдъхновението с тебе ще се връщам.
Безсъние - открехната врата... ...
Пътувам с баща ми в топъл трамвай с дървени седалки. Миризма на влага се носи във въздуха. Месинговата тръба на дръжката пък има странен вкус. За едно петгодишно дете непознатото е впечатляващо. Навън е зимна вечер с много сняг. Минаваме покрай гробището. Хиляди кандила светят в тъмното, а снегът от ...
Всеки търси обич и от нея дава, а защо я няма?
Всеки сам за себе си решава какво за него е любовта.
Накрая, тя сама остава, неопределена в самота.
Безброй мъдри слова в името на обичта, а
до днес не знаем каква е тя. Човек я създава, после я разваля. ...
Море лазурно, плаж каменист
омайват с хубост всеки турист.
Лиани, палми, екзотични цветя
събрани сякаш от цяла земя?!
Острови безброй в море огледало ...
Диви виелици нощем се гонят из пустото.
В ситно хоро се извиват и мракът свисти.
Бяло изпръхват на ситни парцалчета устните.
Как да ги кърпя? Не мога! Но можеш го ти...
В древни легенди танцували нимфи по хребети. ...
Тази крушова сянка те помни, пчелице заминала.
Сладък сок ми се стича по устните. Лепне, более.
В зимна треска трепери душата ми, вече изстинала.
Тайно биле си търся. И печката, стъкната, грее.
Нощен, вятърът гони листата, по тебе увехнали. ...
Отиде си една любов голяма –
тя в мен остави своите следи.
А между нас остана сякаш яма
И нищо не е, както бе преди.
На мойта скръб сълзите са солени ...