Празник е и слънцето грее
усмихната природата дарява,
тих ветрец, нежни ласки и любов..
децата със силен вик приемат съдбата.
А аз радвам се на времето, ...
Може ли цвете да бъде без корен
или пък цвете човекът да бъде,
може ли огън да бъде преборен
или пък свят без любов да пребъде?
Може ли къща без покрив да стане ...
Ако не е била разпъната душата
тъй както беше Той в Йерусалим,
защо страдание понесе на земята,
защо от гроб възкръсна Божий Син?
Ако не е възкръсвал никога в сърцето, ...
Не бих променила нищо в нашата история
и не би ме разколебала никаква теория.
Не бих премахнала епизод, нито реплика дори,
защото би се променил начинът, по който огънят гори.
Нищо не се е случило без видима причина, ...
Ти беше оглушал и твърде земен
за моите разплискани слова.
С метафори душата ти да взема
не мога и не искам аз това.
Не искам да я запленявам с рими, ...
Опетненост Между ъгълчетата на пръстите
Забравили Вчера но живеещи в Утре
Зад бледата закостенялост на онзи кален уличен
спомен
Презрял влажната целувка на раздялата ...
За да гори завинаги на Вярата свещта,
пожар от Обич във сърцето ще запаля!
И нека дýха вятърът през липсваща врата!
Дъждът с косата си и с кожата си ще погаля...
На Бог децата винаги са гладни!
Туй тяхна изначална е съдба...
Започват рано, и така - до пладне,
работят за паничката храна.
На Бог децата винаги са жадни! ...
Мина година. Велика събота е пак.
Започва съботното суетене.
Традицията го повелява,
първото яйце да е червено.
С него кръстче, ще поставя на челцето на детето. ...
Грешна съм, Господи, грешна съм! Чак ми се плаче...
Толкова грешна, че... даже не ми се говори!
А ти – недочакал в неделя да падне и здрача –
слизаш по вишневи клони – при мене, на двора!
После – притихваш във младите клони на бора. ...
Живота все ме брулеше с тояга,
окърши пъпки знойни и бодли.
И младостта възторжена избяга!
Над Самотата само се смили!
Сега съм само с голите си клони ...
Спечелих повече отколкото поисках –
билет за самотата си раздираща.
Попаднал си във черния ми списък.
Зачеркнах своята болка незатихваща.
Удавях се във вино, блянове, сълзи, ...
Да съм тук днес е мой собствен избор.
Сто посоки започват пред мен.
Всяка крачка сега ще е изход.
Но избирам си твойте ръце.
Те небето ми цяло побират, ...
Той се яви в човешко същество,
но в него и небесното гореше.
Белязан бе с Божествено клеймо,
затуй без страх все най-отпред вървеше.
Показваше ни свойте чудеса, ...
Не зная, защо сме тъй безлики.
Към проблемите сме безразлични.
Твари злобни и нищожни.
Пропити от омраза двулики същества.
Обичта е чувство непознато. ...