Докосне ли небесният ти дъх
пространството, в което няма спомен,
ще си качил последния си връх,
ще бъдеш сам във космоса огромен.
И твоята душа - обрулен лист - ...
Любов ли е, за да я опишеш?
Тази луда, неповторима и необуздана обич.
Неспирна и неутешима.
Не искам да я губя никога.
Това неописуемо чувства на щастие ...
Тук почивам аз, измиха ми косите дъждовете,
а костите ми бели... ги разпиляха ветровете.
Под камъка, на хладна сянка спя.
Главата ми е там, където слагате цветя.
Свещта, която днес гори, ми дава топлина. ...
Нарисувай ми, художнико, наполовина любовта.
С дрипави дрехи, уморена, носеща душа на стар слепец.
Плаха.
С кожа алабастър, несресана коса, очи, гарван черни, нека да не види, че протегнал съм ръка с гребен да я среша.
И мене цял да ме не види, че аз съм половина любовта.
МОЛИТВА ЗА БОЛНИЯ ДЕН
Росица Чакърова
Боледува денят, прокървява по изгрев и залез,
а лечителят - слънце, превързва го с розови облаци.
Приросява дъждът, с капки свежест събужда заспали, ...
Една мечта почука на вратата,
а аз любезно отваряйки видях,
че си е леко, невинно повдигнала полата.
За жалост понечих да я докосна,
и в мига, в който го направих, ...
Тъжен свят - арена на наследници.
Сблъсъкът - уви, предизвестен.
Плебеите вкочанясват в ледници.
Скъпите контета хващат тен.
Вече не брои беднякът кръпките. ...
Разхълцана и с тягостно вълнение
от погледа към просещ инвалид,
изрича дама честното си мнение
от неговия тъй отблъскващ вид.
"О, ужас! Дрехи толкова вмирисани! ...
Отиде си, тъй както и живя,
спокойно, ненатрапчиво и тихо.
Като река в морето ти се вля,
сълзите ни съня ти не смутиха.
Ти беше пристанът и всеки път, ...
Безсънице моя! Колко много те искам!
Очаквам те всяка вечер в два...
Нуждая се от топлината ти,
като щъркел самотен в зимната нощ.
Вятърът луд ли чука по прозореца ми? ...
Когато видя, че отрязан дънер,
изсъхнал вече и отвътре кух,
от който даже огънят се е отвърнал,
разлисти се - разбирам, че си тук.
Когато се разсипе кехлибарът, ...
Разтърсващ трепет! Майка до сина
застанала и гордо се усмихва,
че този мъж с наболата брада
бе бебето, що в скута ѝ притихва.
Пораснал ТОЙ, на възраст и дела, ...