По стъклената чаша няма блясък,
а – кървава следа, пукнатина...
Но нищо, всяка вечер с крясък
ще вливам в нея мойта празнина.
По гърлото ми ще засядат остри ...
Разпилени по паважа сърчица
от хартия разноцветна днес ме спряха.
И навярно след среднощна веселба
там, огряни от лъчите, си мълчаха –
за парченцата разкъсани души, ...
... шарената черга на историята.
Или: "Часовник в еуфория."
Я ти постилям, либе, шарени черги.
Да легаш, либе, да легаш...
Постели ми история. Натъкана. ...
Топлината ти се спуска като вихър
в клепките на мъничка вселена
и вярват в теб, макар да недоспиваш,
всичките ти случки да са земни.
Мигът е наш в конец от сянка тиха, ...
Когато се обличам само с тишина,
аз ставам толкова въздушна, лека
в недрата на огромната ѝ дълбина
и погледът ми някак син, и мек е.
А в теб е облачно, дъждът е друг, ...
След тътнещите бури в бедствен бал –
гощавка с писък от смъртта на танца,
погрома превъзмогваш помъдрял,
с превити колене, следи от рани...
И чакаш в камък да разпукне цвят ...
Ако любовта е огън, нека горим.
Ако любовта е болка, нека ни боли.
Ако любовта е болест, нека сме болни.
Ако любовта е безкраен океан, нека плуваме.
Ако любовта е сняг, нека трупа. ...
Когато ти простя ще бъде зима.
Ще бъдат мъртви летните щурчета.
Ще пеят ветровете песен димна
и с халите ще образуват чета.
Когато ми простиш ще бъде пролет. ...
Почекај лето
почекај кај моите сандали од песок и сонце
почекај ќе дојде есента со кочии од дожд
за да отвори пат за зима
за да го вдишам студениот воздух на декември ...
Бъди ми бяла роза! И блести,
когато те прегръща светлината.
Очите ми лъчисто освети
с най-приказните тайнства на жената.
Утроба и молитва. Път и знак - ...
Поглеждам те. Очите ти лукаво
се взират в мене, докато мълчиш.
И нека да си кажем тук направо:
с грима си няма да ме заблудиш.
Умора от зениците наднича ...
Дом е мястото, в което може да си сам,
но да не се чувстваш абсолютно самотен.
Ти си къща без прозорци,
нямаш минало и бъдеще.
Мебели и патос липсват. ...
... не ти ли се е случвало понякога
да се усетиш в мрежите на паяк
и Сивото в деня ти да те впряга
в хомота си (а впрегнат как да бягаш?)
да ти се струва всичко е без смисъл ...
На одеялото във сивотата мокра
завих се, в този ситен дъжд.
Вали навън и става кална лова...
Ще понеса и туй! Нали съм силен мъж?
Вали дъждът и на целувката изтрива ...
Преплетените пътища потъват
в най-тъмната, безжалостна мъгла.
Душата ми е впримчена във тръни,
пораснали от болка и от страх.
И в този миг, когато става черно, ...
Когато от влюбеност вън засладнява,
и всеки, понесъл бонбони и плюш,
подтичва задъхан в посока към някой,
усмихвам се, вярно. Но само науж.
Измислено бързам в синхрон тротоарен ...
Живя редовно - както се полага
на средностатистическия мъж.
Единствен път на булката избяга.
Не може да не кръшнеш пък веднъж!
Един след друг изнизаха се дните ...