За мен времето е спряло,
в оня ден, в оназ минута,
когато птиче вън е пяло,
а теб някой някъде далеч от мен избута.
Дали ме виждаш през очите на листата, ...
Затварям очи и виждам жена,
красива, тъй нежна и невинна.
Паднал на колене, а пред мене е тя
и се потапям в красотата ѝ завидна.
Ръцете ѝ гладки аз не мога да пусна, ...
Децата ни са правени с любов ,
незнайно как в душите ни стаена .
Отвръщайки на онзи вечен зов
на старата загадъчна Вселена .
Отгледахме , изучихме ги някак , ...
Те за много от нас са измислена истина.
Но животът е сложен. До болка.
Малки пролетни пъпки, с любов неразлистени,
скрити в цифрите. Знаем ли колко са?
До кога с поглед плах ще претърсват пространството ...
102
Сирените вият точно в дванайсет, и сякаш че плаче Земята.
Вият протяжно и тъжно ти става, и ти се къса душата,
но Ботев презрял би човешката слабост, защото е огън и ярост,
и мигом разбираш: те яростно пеят… по ботевски за свободата!
Сирените за героите чух аз -
тез, що за свободата умряха
и какво мислите видях тогаз -
в кафене хора на столове седяха!
От този и онзи "джентълмен" ...
Калпава приказка
Затвориха небето, а пъкълът - отсреща.
Остана раят - сламка за спасение.
Земята между тях – навярно се боеше,
но ние по оста обичахме легенди. ...
Няколко скътани думи си имам –
бели парици до връхната дреха.
Нищо друго не трябва да взимам,
ни за лек, нито пък за утеха.
Скръцна, сякаш със зъби врата ...
Обичай ме!
Аз съм търсач на красивото в Теб.
Без мен ще помръкне усмивката твоя.
Направи ме щастлив с радостта във очите ти.
Ще бъда безмерно богат, че те имам до мен - ...
Не ме обгръщай като със окови,
че още нося в себе си сърце.
То иска да изпита чувства нови,
да литне – волна птица във небе.
Но даже с тях жестоко да ме хванеш, ...
За бога, заравяй – заравяй до дупка, за зли хора, заравяй, заравяй ги днес!
Със зинала паст и зъби изгнили, с коса душегубка, затриваща бъдещ прогрес.
Заравяй ги прави, затривай ги млади, заразо злокобна, що се лендзиш навред.
С усмивка разбита, с гримасата злобна, косматата морда вири все напред.
Р ...
От своите грехове по стръмната пътека,
да следвам твоите стъпки аз не смогвам.
Ще сготвя бързо по готовата рецепта,
с къдрици вкусни пролетна наслада.
Измъчен поглед в белите скали оглежда, ...
Ако обагри те на залез хоризонта
с лъчите цветни във оранж и във лила
И сълзи напоят градината в очите ти...
опианен от аромата на тревата
попила сокове от Стара Планина – ...
От както майка ми ме е родила,
изминаха седемдесет и пет лета.
Над мен съдба гнездото си е свила
и аз под нея – цял – живота си плета.
И ден, и нощ плета и го преплитам ...
Искам да бъда отново дете!
С другарите стари навън да играя.
Не искам да пиша между четири стени,
ала зная, това са само мечти!
Искам да бъда отново дете! ...
Детството ни бързичко отлита,
неусетно сме пораснали и времето не пита.
Миговете ценни няма как да върнем,
само спомените за тях можем да прегърнем.
Нищичко, обаче тук не свършва... ...
Недей вика старите призраци нощем,
недей ги приканва да идват в съня ни!
Недей!!! Умолявам те!!! Има все още
две капки любов да заситят глада ни!
Все още възможно е нощем да срещнем ...
Той винаги ще идва да ни буди
Не като гост, а винаги на поста си,
дори когато неграмотни луди
душите и вратите си залостват.
От празните души с огромно его ...
Доскоро мислех, че недостижим
е вятърът към петата посока
и, колкото и с теб да се стремим,
ще носи обичта все по-високо...
Едва сега откривам оня вкус ...
Те са като слънчева роса –
нежна чиста и неопетнена,
усмихнати, игриви, боси... с рошава коса
в щастието на детството опианени!
Те са като светъл лъч ...
Спътнице моя, вече не ми шептиш
досадно за несъвършенството мое,
нито пък кривините чужди парят
и лютят по небцето гладко твое.
Щом не тая в душата си кривда, ...