Дисциплината, която ми трябваше
да спра да страдам по теб,
да не сънувам, да забравям спомените,
всички закони които разбих,
като нашия портрет на плочките, ...
Казват ми, че луда съм била.
Но да обичаш - що за лудост е това?
Обичам спомените, оставящи следа.
Така се чувствам жива -
а не затворник на света. ...
Зная, че ти си моят въпрос.
Моето многоточие, когато не зная какво да ти кажа.
Липсата на точка, поради това, че остана завинаги.
Разпилените запетаи, които ме бъркат (побъркват).
Моето възклицание, с безброй допълнения. ...
Двама боси по пясъка ходеха
и водата следите изравни.
За ръце хванати пееха морски песни
и водата гласовете им заглуши.
В спомени лични се взираха дълго ...
Все някога, сме чували, че щастието ще срещнем.
Все някога животът сложен, просто ще се нареди.
И пред колкото и трудности да се изправим,
до нас една любов за ръце ще ни държи.
Любов, която със радост окрилява ни ...
Есента ми намигна с око на врабец.
После нежно с листо ме погали.
Дишам синя прохлада и шепот вали
сред тревите в нозете ми боси.
Още близо е лятото, още сладки лъчи ...
Човекът е роден за да живее,
да скача, да се весели, да тича,
любов да прави - песен да запее,
човекът е роден за да обича.
Светът е само неговата къща, ...
Капан е сърцето! Капан за бизони!
По-меко от хляба насъщен,
а щракне ли челюст – с любов и грижовно –
и двата ти крака са вътре!
Във същия миг ти се срутва всемирът, ...
Не бях готова за теб. Ти дойде като ураган в моят живот.
Унищожи всичко,което бях и всичко което знаех.
Научи ме на много неща. Направи ме по-добър човек.
Макар, че в края на краищата никога не бях готова за теб.
Първо пускам класическа музика,
(може Моцарт... Защо не и Верди?)
После правя магия за Муза:
с муселини небето запердвам;
паля огън от смирнови клечки ...
От тоя въздух пожълтяха твоите страни.
Издълбани са от спомени и рани и веч нищо
тях не може да ги промени.
Цветът ти не ще се възроди.
И няма връщане назад, помни. ...
Ти си в летните нощи прохладния бриз,
в изнурителна жега живителен дъжд.
Първи проблясъци си на утро златисто
с алени макове в узрялата ръж.
Маяк над скали сред опасни води си, ...
Когато тръгнеш по път неизвестен
и тръпне същността ти онемяла,
сякаш от съдбата си изместен,
на място в нищетата те е приковала.
Тогава бури в душата ти бушуват, ...
В този глупав филм само статистка,
тази роля сама не избрах,
и души ме до смърт, и ме стиска,
чужда рокля, воняща на страх.
Чужди думи, глухарче на вятър, ...
Проблясва в синьо мокрият асфалт.
Безжизнен поглед втренчен във волана.
Жена ридае в мрака с жал,
неосъзнала, че вдовица е останала.
Шофьор и фелдшер тичат във дъжда. ...