Poetry by contemporary authors
Immortality
He made our choice reality:
Multiplication is a curse
connected to mortality.
The world blinked with its baby eyes ...
Изгнаници 🇧🇬
Автор: Генка Богданова
Земьо, земьо, моя родна земьо,
моя радост, моя черна мъка!
Как да те оставя, мила земьо, ...
Само искрица 🇧🇬
Уморен и унил.
Доведе те Пътя.
Не те питам къде си бил,
нито къде си скитал. ...
Вечният кръговрат 🇧🇬
Животът тъй в ръцете ми обръгна
Стоварил цялата си мощ връз мен,
Душата утре ще ми вземе в плен.
И ще я прати горе във небето, ...
Let the nightmare go
that grow up in the dark
will never reach the light,
will never reach the light,
but climbing them will bring ...
Sweet november... 🇧🇬
Приветствам тази есен със тъга
и сещам се за онзи мъчен филм,
във който мъж се влюби във жена
ноември месец - сладък бил... ...
Доротея 🇧🇬
прелитат птици.
Сенки рижи -
плъзгат се по кадифето
на спуснатите щори. ...
Същественото 🇧🇬
е да имаш някой,
на когото да кажеш
и онова,
което не си могъл ...
Сладка илюзия 🇧🇬
Но няма да усетиш, може би,
че си подвластна…
…докогато, устните ти моите посрещнат!
А вечер, ще пленявам аз за теб звезди ...
Последно 🇧🇬
изплаши се във тоз живот да си до мен, усмихната, обичана, желана.
Да бъдеш нощен блян и сън и зов, да скиташ боса под звездите
и винаги когато те повикам да идваш с цвете във косите.
Разбирам, трудна беше таз любов, и се проточи много време. ...
Пътят към бездната 🇧🇬
Ангели с крила обгорени, като метеорити падат в далечината.
Викове, смразяващи кръвта, ледено студени,
търсят с надежда късче лъч в тъмнината.
Души поробени във вечността проклети, закотвени в Ада, ...
Едно момиче 🇧🇬
Че я обичаш някак си не личи
Едно момиче мисли за теб всеки ден и час
и иска да чува твоя глас.
Едно момиче трепери щом те вижда ...
Стъпка по стъпка към тебе море! 🇧🇬
Морето от вечност с въздишки те гали...
Ала зная, окъпан от слънце,
а не от сняг
копнееш за безгрижие лятно, ...
По дъгата 🇧🇬
Ще стигна незнайно къде.
Луната ще видя, ще станеме близки...
А някой звезди ще краде.
Вървя по дъгата. Насън и наяве. ...
Погледа ти ме усмихва... 🇧🇬
че съм спряла вече да дишам...-
прегръщаш ме с диханието си...
и виждам цветовете на живота...
И когато съм дълбоко заспала... ...
Тапија од животот 🇲🇰
на лошите луѓе
што ќе ги сронат твоите добри дела
и од планини со злато
ќе направат прашина ...
Вече ми е студено 🇧🇬
Щастието и Любовта.
Не помня реда кое първо, кое второ.
До тях висят отдавна
Радостта, Вярата, Надеждата. ...
Краткостишия – ХIV 🇧🇬
След дългото ми хвъркане,
стъпих на земята.
Прекършен клон –
Любовта ми затвори телефона. ...
За разбитото ми сърце ли ме питаш? 🇧🇬
За него мога да кажа твърде много,
че чак да ти доскучае
и все пак твърде малко,
за да разбереш точно коя съм. ...
Писмо до Халтмагийн Баттулга 🇧🇬
много искам там да съм сега.
Има ли в Монголия магнолии,
мъча се това да разбера.
Чух, че не търпели своеволия, ...