Пак краката си влачи моят Късмет.
Мърляв, рошав с неизмити очи.
Мързеливец излезе, вечно проклет.
Тъй живота проспа и важните дни.
Виж ги, казвам му, другите хора, ...
Полека-лека, ей-така от въздуха
и даже без да има нужда от вода
дори най-закалената стомана
превръща се завинаги в ръжда.
С какво тогава аз да го бронирам ...
Любовта ни ме опиянява!
Ела в пòлета, да сме едно!...
Искренни и мили, пулса ни държи.
Но не на разстояние, а на дъх,
който ще прелее в чашите любими, ...
Доста се биха в гърдите,
че носят промяната през ноември,
гюрултията беше голяма,
както през някогашния септември.
Но не стана по-различно от това, ...
Макар да знаеше, че е излишно,
една емоция, заключена между клепачите,
не се сдържа и се катурна скришно.
Скри я непрогледната мъгла.
Последва я една въздишка глуха ...
Не я обичам никак бедността
на сивото в различните нюанси.
Не ми хвалете танца на смъртта!
/Смрадта, порока, дъртите пияници.../
Не, не харесвам: бебе без краче, ...
Бяла гълъбица в утринния час
каца на перваза и отварям аз.
Слагам й трошици, сипвам й зрънца -
мойта хубавица тропка със крачка.
Идва всяка сутрин - само в ранен час, ...
Всяко ”сбогом” прелива от чувства!
Няма край този кръг омагьосан...
Хайде, тръгвай си, пак ще те пусна!
Любовта ни виси на косъм.
Хващай първото нощно такси, ...
Тя се храни на вестник, а не на покривка.
В разлюления поглед е клеймото на лудия.
И звездите са нейната нощна завивка.
Не замеряйте с камъни – ще я събудите.
Стъпва винаги боса по дъха на земята. ...
Поставям си сърцето на педали,
душата ми е хванала волана,
вратата се заключва с автомата
и еърбек до жабката прибран е;
политаме по хей онази урва, ...
Зкъсняло признание
Дойдох. Не знам дали ще ме приемеш?
Не знам дали ще можеш да простиш?
Дали ръката ми протегната ще вземеш?
Моля те, кажи! Защо мълчиш? ...
„Не чоплѝ слънчоглед! Ще вечеряме…“,
я измерих със строги очи.
„Да не мислиш така да се гледаме?
Ще играем на разни игри!“
Преизпълних гърдите ѝ с огъня. ...
Гледам те... феерия от цветове си –
красива, дръзка във мечтите, смела,
представям си те даже по-красива
от снимките издайни твои... ти си Дива.
Гледам те... прекрасна си, за Бога, ...
На всички тях*
Зададох си днес милиони въпроси.
Какво е любов, светлината какво е?
Какво е тъга, какво ли радост ни носи?
Какво е сега, а вчера какво ли било е? ...
Често си представям и мечтая и желая...
Спомням си красивите, отминали моменти.
Реално липсваш ми и искам да узная –
за урок ли беше или сме експерименти?
Дявол луд ли превзе тишината на кротките утрини
и под звуци на пъклени тъпани в шеметен танц
се завихри в екстаз, сред отломки от дни изпочупени
и опашка присви, в елегантно красив реверанс.
Като в транс му подадох ръка – да танцуваме заедно ...