Кратерът ми днеска ще изригне...
Със огън жив теб ще те изгоря...
Дъхът ми като буря ще пристигне,
за любов вместо да ти се моля...
По кожата ти ще цъфтят вулкани... ...
Изгубих битката със килограмите,
изпробвах диети и не една, и две,
изгубих битката със "пирамидите",
отидоха парите ми във чуждите ръце.
Изгубих няколко приятели, ...
И притъмня, смрачи се изведнъж,
светът изгуби цвят и очертания...
Внезапно се изсипа онзи дъжд,
изпратен свише като изпитание...
Не беше просто дъжд, порой валя! ... ...
Обичай ме със затворени очи.
Обичай ме с пресъхналите устни.
Обичай ме, когато те боли и
в теб е буря, а пък после – пусто.
Обичай ме, когато съм дъжда. ...
Нестихващ извор са устата твои,
аз съм веч' до болка прежаднял.
Стоя отвън, около мен порои,
отпил веднъж от теб и се предал.
Не пият ми се другите безвкусни. ...
Ти си порив и вик от тъгата ми
и съм влюбен във теб безнадеждно
ти си просто жена на сърцето ми
и пристанище мое последно.
Ще те нося до края на времето, ...
Когато сънищата ми се слеят със звездите,
а тишината пак засвети с топлина,
ще нарисувам най-вълшебната зорница
с която да събудя утринта.
А ти, заслушан в шепота на изгрева, ...
РАЗДУМКА С ГОСПОД
Р. Чакърова
Пак ще се срещнем. Не "сбогом" ще кажа. До утре!
Ще звучи вероятно "злокобно", подобно закана...
Сякаш десет лимона съм сгризала същата сутрин ...
Мериш себе си с аршина...
На човек от ранг висок.
Мислиш себе си за истински вълшебник...
Но забравяш че и ти си обикновен човек.
Надигаш се, и перчиш... Без покритие!!! ...
Пред женския ти образ аз немея
и губя си търпението тук.
Със тебе вече искам да се слея
във тяло, в мисли, в думите и звук.
От туй да се роди една идея – ...
Тогава, когато истинска със теб не бях
Когато инак пак за теб копнях
Когато всичко беше в пух и прах
Тогава... щастието дойде с замах
Ръцете ми нежно топлеше в студа ...
Снегът, по-топъл от твоята длан,
разтапя се върху кожата ми.
Очите ти, дълбоки като океан,
давят ме с всеки поглед.
Реалността отново удря ми шамар. ...
Бели гълъби стаили са в душата ми
да полетят с надежда искат те.
Ръце протягам към небето
и свободата давам им поне.
Сърцето от въздишка разтуптявам ...
"Многоточието е стъпките на отишлите си на пръсти думи."
Владимир Набоков
Думите на пръсти си отиват.
Чувствата след тях размахват шал.
Суетата в облак бял заспива ...
Тъпа самота и една сълза,
породена от на едно момче света.
Отново паднах в калта,
сякаш съм със счупени крака.
Така тиха е нощта, без облаци и без мъгла, ...
Създадох те от кал. И страхове.
До мускулната тъкан на реалност.
Измислих всички думи, цветовете
и мислите ти нарисувах в огледалото.
Поканих те в съня си. Незавършен. ...
БЕЗ СЛЕДА
Познавах я. Беше отдавна. Греховно бе млада.
Светът във краката ѝ падаше – пъстър и див.
Изгаряше всеки на нейната жертвена клада
без капчица ропот, ...
Денят пораснал се усмихва,
държи във длани огнено кълбо,
вълната морска на брега притихва,
скалата цялата във пръски, златно зарево.
Случаен поглед платноход прихваща, ...
Дойде нали? Дойде за да те вземе,
безропотно да те отдели от мен.
Кълнеше се, че само тя ще те отнеме
единствено завинаги от мен някой ден!
Ти знаеше, усещаше го просто, ...
Още ли вярваш мила в приказките
стари за прошката свята, за изкуплението
на душата? Още ли вярваш мило
момиче в мечтите съкровени и поривите
нежни на сърцето? Вярваш ли още в ...
Обичта ти е, магията, живееща в очите ми...
обичта ти е, вечността, която е всичко...
обичта ти е слънцето, кацнало на прозореца ми,
ръцете ти и сърцето ти, моето спокойствие...
Без теб, обич моя - днес съм нищо... ...
Нито зъл, ни добър се люлее светът,
като детство, което не свършва.
Ту се вдига високо до Млечния път,
ту в безсилие пръстчета кърши.
Изначално щастлив и блажено неук ...
Искаш мен, ела си ме вземи,
но няма да ме пуснат никак лесно,
напук на всички, с взлом ме открадни,
да изживеем старините интересно.
Искаш ме, защото ме позна, ...