Събуждам се от аромата на кафе!
Дори направила е палачинки...
Момичето, с лунички на лице,
които аз обичам да наричам месечинки...
Посреща ме с разрошени коси и топлина... ...
Героите във мен са уморени,
един след друг окапаха без дъх
от битки със любов несподелена,
остана им да бъдат просто плът...
И само аз по пътя продължавам, ...
Целият ми свят събран е
във три сияйни детски личица,
във три гласчета звънки кат‛ камбана,
във три усмивки мили, лъчезарни кат‛ слънца.
Моите съкровища безценни, ...
Като след есенен порой... упадалите листа
събираха гнева на хората..
а хората събираха тях...
преди красяха... сега грозяха...
сякаш си бяга избрали съдбата на моментното възхищение на природното извращение.. ...
Поспри! Недей така ме гледа!
Приеми ме, каквато съм - такава:
непокорна, борейки се за победа,
но борбата за любов си заслужава!
И недей забравя, че не си единствен ...
И тази нощ е облачно, ще поръми.
Така – небрежно, тихо и на пресекулки.
Дочувам как въздиша старият комин.
Олекват къщите от тъмното сами.
Тъгата ли тече по облачните скули ...
Защо ме преследват очите ти, мили?
Макар и далече, ти в блян си до мен.
Душите гнездо от коприна са свили.
На топло сме в него в студения ден.
Без теб съм невинно и тихо момиче — ...
Вече не искам, но те сънувам,
Дълго ще помня тези очи.
Дълго със въглен ще те рисувам,
Макар да бледнеят твоите черти.
Бяхме щастливи много отдавна, ...
В спомените всичко се съдържа,
там е болката, тъгата, примирението
в настоящето е празно, пусто
остана само огорчението.
В спомените всичко е различно ...
Интимното желание превърнато в страст.
Елегантна вечер в думи пълни с власт:
"Желая те със страст и искам твоето тяло!
Твой ще бъда твой, а ти – моя изцяло!"
Виж как лесно се разтурва
Времето, когато плаче.
Есента превръща в урва
Листите на жълтите и обезлюбени сирачета
Омаломощени и полегнали пред моя дом. ...
Преди да дойдеш аз вече те обичах!
И образ - светъл сътворих сама,
в мечтите си от песни за обичане
които ти някъде и някому си пял.
Като звучна мантра облякох се във тях, ...
Над Витоша е изгревът смълчан,
изгражда своя смисъл битието.
Разклаща се един самотен чан
под бялата брадичка на козлето.
До него дреме старият пастир, ...
Остра болка като волтова дъга,
изгаряща през тялото минава.
Усещам, че обгръща ме тъга,
и бремето тревога ми внушава.
За теб си мисля, паднал и сломен, ...
Като топка, от лунни лъчи насъбрана,
се търкулва надежда под миглите гъсти,
а пчела неуморна в очите остава
от сладящия мед и ни сваля от кръста.
С теб ръка за ръка се изкачваме в синьото ...
Понякога ще казвам: "Остани!"...
А, друг път: "Махай се, върви си...!"
Недей ме пита, истински боли...
Реална търся, нагледал съм се на актриси...
Какво, като красива си, желана?! ...
Тъмнина... Наоколо всичко е пусто. Не се чуват стъпки,гласове...
Студено е.., няма кой да ме стопли,
вледенило се в моето сърце!
Страх ме е, а от какво не зная...
Чувствам болка, в очите напират сълзи. ...
Нечакано и нечакащо, времето тихо
изтече в канала на нашите желания…
Съдбата пое своята тягостна роля –
прилежно наложи часът за раздяла!
Прошепваш ми тихо словата за сбогом, ...
Обичаш, копнееш, даряваш любов,
тъгуваш и плачеш, и раждаш се нов.
Отново обичаш от цяло сърце,
а после оставаш със празни ръце.
Върви кръговратът, наречен любов. ...