Съблечена душата стене...
Кръвта по студеното се стича...
Опитва се да грабне време,
в което чувства малко... И обича.
Тя, душата все е неразбрана. ...
Тя бавно пристъпи прага на вратата,
с поглед – замислен, плах, неуверен.
Сърцето и́ силно тупти... Ще се пръсне!
Каквото е търсила, май го намери...
Какво ли е търсила тази госпожица? ...
Снощи ме облиташе един комар,
упорито ме напада, стръвно –
замахнах и го зашлевих с шамар
звънливо, бузата ми пламна, кръвно!
Изсули се, нахалника проклет, ...
Отмина празничната еуфория -
със поздрави, целувки и цветя
и вчерашното вече е история –
нещата са по своите места...
Във себе си се вгледа със тревога - ...
Сърцето ми иска да разбере...
какво се случва със всички...
объркващи неща тук и там...
по света, в живота, в човека...
Но знам, че когато му дойде ...
Broken chains and echoing screams,
endless pieces of scattered dreams
haunt the mind of the observer,
who must now become a preserver.
As paradise is smothered in ash, ...
Завесата е спусната, но пак
ветрецът лек нехайно я отмества.
Пристъпвайки през мраморния праг
навън, ти сън си, приказно вълшебство!
Балконът се превръща в кораб бял, ...
Прегърбена къща си скубе косите,
завинаги обезлюдяла.
Отдавна не плаче и нищо не пита,
от тонове скръб полудяла.
През покрива срутен надничат лъчите ...
Потракват монотонно колелата...
И с релси хоризонтът е прободен.
Пътувам аз… Най-сетне път обратен
към своя дом – към истинския, роден…
И ето я! – „Здравей!”– ми казва гарата. ...
... приласках аз и птиците в нищото.
И превърна се месецът в звяр.
Беше блед и озъбил се хищник,
с лик неземен сред хаоса стар...
... изведнъж запламтяха Горещници. ...
Нощта, като гарван отлита
на запад от облаци тихи и бели,
във които Господ се вплита
сред нишките злато и пъстри къдели.
Просторът ехти от птича песен, ...
Автор: Генка Богданова
Съкровище, скрито дълбоко сред мрака
да бъде открито отдавна ме чака.
И ето, блуждаещо огънче пак заигра
в съня ми, преди да изгрее зора. ...
Проблемът народен не е в крана,
а че масата в бедност е държана!
Проблемът голям не е в паметника,
а че шепа хора народа си измамиха -
рушат и минало, и бъдеще, и настояще, ...
Опитаха се да ме повалят изцяло
с лъжливи думи, глупави интриги.
Уж прости хора, но от гняв освирепели,
завиждащи, в душите си изгнили.
И сипеха по пътя ми отровата, ...
3/ Ти трябваше да победиш или загинеш!
Друг изход просто нямаше за теб!
Ти през Арената на вековете мина,
със гладиаторския кървав меч!..
Нима от някого очакваше пощада?! ...