Дете на красотата, моят взор
жадно те докосва с топъл зов
и ум, сърце, душа и тяло в хор
за тебе пеят химни от любов.
От теб роден е всеки порив нов ...
Веднъж сам съм, друг път насред много,
веднъж съзирам в мрака светлина,
веднъж рисувам с думи в тишината,
много пъти с моята душа.
Често случва се да се упреквам, ...
Затишиха се камбаните
Разплаках във себе камбаните,
онези, стари и дълго мълчалите.
Искам да кажа, че бръкнах във раните,
онези, тъй отдавна кървялите. ...
Ако птиците се страхуваха да летят!?
Дали на високо щяха гнезда да строят?
Или като къртици под земята
щяха домове да строят.
Ако вълкът не мислеше като единак... ...
Той се провесваше от върха на мансардата.
Танцуваше по ръба на терасите,
гъделичкаше сакъзчето с босите си пръсти,
а то се люшваше и така се заливаше от смях,
че изпускаше всичките си цветни фантазии. ...
Жаден бръмбар хищно пие късен цвят,
с представа, че обядва у Лукул...
Нехае той, че свити на пашкул
отдавна братовчедите му спят!!!
Че утре ще завият зли фъртуни ...
Чуства
Пилея чувствата си всеки ден,
не ги крия, раздавам ги, те са част от мен.
Бушуват, разпокъсват ме, а съм обикновен,
понякога скромен и много директен. ...
Мечтите ми като прелитащо ято.
Душата ми цветна алея с аромати.
Сърцето ми огнена пулсираща топка.
Кръвта гореща се разнася в мен.
Очите извори тихи и чисти. ...
Когато в мен засвирят ветровете
и триста дяволи се хванат на хоро,
когато трепне от любов сърцето,
по нещо непознато придошло,
тогава ставам дръзка и различна, ...
В очакване на нещо да се случи,
душа ми трепти и гравитира.
Нещо хубаво, да вярвам ще се случи,
не знам защо сърце ми се е свило.
Трепти във въздуха нещото, можеш да го пипнеш, ...
Раздялата е път и смърт на живо.
Празнувам сам поредната раздяла.
С раздялата умира се красиво,
а после е студено и е бяло.
И винаги, когато неотстъпно ...
Във пясъка тъгата ще заровя,
ще тичам боса, смях ще си ловя,
за бисерче морето ще преровя,
открия ли го, в теб ще го вградя.
Във слънцето очите ще разтапям, ...
Рано на сутрин слънце изгряло,
вятърче хладно облак довяло.
Малка девойка на извор видяло,
стомна с водица пълни и пяло:
"Изворче живо, буйно, игриво, ...
В очите ти отблясъкът на залеза
изтлява. Времето притихва,
в прегръдките ми да се приютиш –
замислена пред избор нерешим
или отлаган дълго да се случи! ...
А нощите ни с теб? Любовни клади,
в които хвърляхме се като слепи!
Отдавахме телата без пощада,
без дъх останали, със устни слети...
И в тези мигове – безбожно кратки, ...