И се разлива синьото пред мен...
Морето смъква тънката си риза,
със поглед, ненадейно променен,
по стълби от рапани бавно слиза
в дълбокото, в самата ми душа ...
Предай се, Исусе, предай се
преди на кръста да те разпнат.
За грешчиците си покай се,
преди ръцете с теб да си изплакнат.
В по-страшни грехове винят те, ...
Самотен той на масата седеше...
И тъжно гледаше в ноща.
Сърцето... С него в тъмнината беше!
В едно се бяха спрели в самота!
А вятърът, той носеше им спомен... ...
Стоя самичък на брега,
загледан в морските вълни.
Луната кръгла нежно със лъчи ги гали
и превръща в една приказка този миг.
Тих морски бриз, около мене си играе ...
Мрак в тишината, вятър в душата...
плаче тя, обрулена от краха на вихъра...
Ти го спря, вече не го правиш за мен...
остави бъдещето ми без теб - в ада...
Но щом е така, щом така го чувстваш... ...
За щастието призрачно живея -
една усмивка топла на безкрая.
Светът предател е и мислите не смеят
да му разкрият тайната, която знаят.
Рубините на спомените греят ...
Разсъмва се над всички страхове.
Едни заспиват, други се разбуждат.
Опитват се да свържат две и две
в подредбата, която им е нужна.
Успеят ли, ще придобият власт ...
Най-силно присъстваш, когато те няма.
Липсата чувствам истински, мощно.
Тогава сама съм, а всъщност сме двама.
Превръщам спомени в сънища нощем.
Става ми топло и светло във мрака. ...
Може ли някой ден да я видя?
От дъното на блатото да изплувам.
Любовта да ме прегърне.
И двамата да бъдем до едно море.
Там да си останем заедно с любовта. ...
Ти знаеш ли какво е очакване
когато си влюбен до безсъние?
Телефонът ти да е все в ръката
и да следиш статуси на присъствие...
Дали си прочела, след като пиша ...
Сърцето ти от лед ли е, кажи ми!
Защо си тъй студен и мрачен ти?
Ако сега сгрешила съм, прости ми!
Или пък просто всичко забрави!
Можеш ли да любиш и да страдаш? ...
Чувал ли си тази стара поговорка
''Любов със любов се забравя''?
Да, знай, вярно било, че забравя се,
забравя се и ще забравя...
Преливат един в друг дните неусетно, ...
Басня от Генка Богданова
На село, впрегнато в долап със стар чекрък,
видях магарето да се върти във кръг.
Мухи го хапят, жарко слънце го гори,
то, ноздрите издуло, върти ли, върти... ...
Сумракът честичко поспира между два безлюдни бряга;
под звуците на отразени сенки – във утрото, със
кестенявите му багри и отенъци.
Сапфирената тъмнина пробягва, свлича се
по склоновете на безвремието... ...
Ако забременея от мисъл, дали ще съм непорочна,
а целувката на мрака дали е двупосочна,
реша ли да прогледна ще бъде ли болезнено,
а онази истина наистина ли чезне...
Ако те срещна в душата си, ...
В прекършените клони на сърцето,
в пресъхналите листопадни цветове,
в прегръдките на ветрове – мусони,
в секундите на есенните студове,
самотно тиха съм ... ...
Била съм никъде, някога, ничия.
И винаги с теб, там винаги твоя.
Любовта е по ъглите и по белезите,
неотворените рани винаги кървят.
Сърцата имат навика да помнят: ...