Открий ме приживе на живота на крилете,
недей да чакаш в друг живот да ме обичаш,
аз искам те сега, не мога да дочакам вековете,
когато ще се преродим във други – да се срещнем.
Открий ме истински такъв, какъвто ме обичаш, ...
Привиждат ми се риби, океани –
от слънцето е, щом премрежа поглед.
Въртят се като свредел. И денят ми
прелива изумруди или странност.
Изплъзвам се, на косъм да ме хванат, ...
Е, драснато е да се случи.
В съня живее някакво прозрение,
забутано във фонд-благополучие,
маскирано от прозаично нетърпение.
Душата може да се рее като птица, ...
Заключена във своето несъвършенство,
безумно съвършенството жадувам!
И като скитник в пясъчна пустиня
отчаяно оазиси сънувам.
Изчерпала последното търпение, ...
Какво ми трябва, за да съм добре?
Приятели, едно сърце, китара...
Очите на доброто ми дете,
ръцете на родителите стари,
гласът на по-голямата сестра ...
Два чинара
Два чинара – посребрени, тихо си шептяха.
Тя – прибрала в скута момина сълза.
Той – събрал спомени игриво-сини,
години влюбено стояха, извисено все така. ...
Не питайте творец защо е тъжен
и често се потапя в самота.
С отнесена усмивка ще излъже,
че е добре, че чака чудеса.
Не питайте! В душата не ровете! ...
М:
– Любов като кърлеж. Смърт като дрямка.
Като лоша поличба ме следваше ти.
В огнедишащи нощи, мила, скрий ме на сянка,
в мрачното дъно на твойте очи! ...
Лудостта съзнанието провокира –
разголена, усмихната, на вятъра сестра,
сред волните души съратници събира,
задръжките ги няма, има сетива.
Лудостта е бурята в морето, ...
Поисках те, когато те видях....
и денем, нощем, даже и насън...
И иска да е с тебе, в сладък грях,
душата ми без свян - обсебил вдън!
Сърцето ми, болезнено те иска! ...
Не се сбогувам, просто те оставям...
Оставям те като прочетената книга на лавицата....
Да си говориш със прахта, да те забулват сенки,
да си оставаш неразбрана, желана, но не и в моите ръце,
не и в моето сърце... ...
Една любов, която ни руши,
която ни превръща в сива пепел.
Една любов на многото стени.
Напукала душите ни от клетви.
Една любов, която ни променя. ...
След уроците научени
на щастливо изживяното ми вчера,
изправен пред мъгливото неясно утре,
на настоящето в днешния си ден
под дъгата девет цветната преминавам ...
Щом затворя следващата си врата,
ти недей, недей ме изоставя...
Че там затворила съм моята тъга,
която бавно, бавно ме изгаря...
Дори пред теб ако е моята мъгла, ...
На два дни: Ще те схрускам като плод
Два месеца: Мое Слънце, мой живот!
11 месеца: Нашта майка, нов живот.
2 години: Вече съм робот.
3 години: Майка ти е идиот. ...
Облечена съм в дрипи. Виж! Стоя
и чакам. Да, студено е. Треперя.
Но вярвам. И от теб не се боя.
А мина време. Как да те намеря?
В сърцето и душата ми царува глад. ...
Тъгата е чувство, което бързо пристига
и със или без покана, просто те прегръща,
и тъй както изненадващо влиза в душата
неконтролируема, да си тръгне отказва.
Въздуха и трудно се поема. Задушава те. ...
Спектакълът завърши зад завеса,
където режисьорът бе пиян,
а в скута му разголена метреса
го милваше с разблудната си длан.
Тук нямаше за бис аплодисменти ...
Не, не искам да ми благодариш
за това – за теб, което правя!
На сърцето тихичко ще прошептиш,
да не се тревожи – ще се справя!...
Кога денят отмина... не усетих... ...
Седя край вира с въдица в ръка
и чакам риболовната сполука.
Синей край мене бистрата вода,
нехая за околната природа.
Един след друг се нижат часовете. ...