Когато дете се роди нежелано,
още от първата си глътка живот,
то се ражда в сълзи обляно,
усещайки сблъсъкът студен и жесток.
А сблъсъкът е само начало, ...
Във черна рокля идва вечерта
и сяда бавно в скута на Земята.
Тя пали с факла бедната луна.
Звездите като луди се премятат -
разбиват се в изстинала плът ...
It was an autumn: like many autumn days,
when I met you roaming through the woods.
It was cold and rainy autumn day,
but to run back at home...
I refused. ...
Нещастни сме и бедни до просия.
Изплакахме си черния сценарий.
България сънувах във носия –
мома в прегръдка със Балкана, стария.
През кръста я държеше юначагата, ...
На юг звездите са узрели диаманти,
изникнали след топлия дъждец
във безпризорните небесни океани.
Търкаля се край тях колата на нощта,
със повея на вятъра се носи, ...
Глава навел, изпращаш мисълта
като послание към мъждукащата вяра.
Но ти не си загубил всичко.
В този късен час докоснал си вярата
на усмихнатия до теб човек. ...
Днес казвал ли съм ти, че те обичам?
Че изпълваш сърцето ми с радост.
Че си моето утринно слънце засмяно.
Че зареждаш деня ми с надежда.
Че отнемаш тъгата, която в клещи ме хваща. ...
Безкрайна обич в тебе ми прости,
че спрях внезапно в сън да те обичам.
Сега ме носиш в своите мечти
и само в дъжд от спомен се разлистваш.
Пък аз не мога вече да летя - ...
Аз съм твоята тайна. Спасителен бряг и пристанище.
За неказани мисли, прикрити с учтива усмивка.
За разказващи погледи, за пръсти трептящи и парещи.
За докосване вътре, под всекидневната твърда обвивка.
Аз съм топла прегръдка. От глас. Или изписани думи. ...
Не ще се измъкнеш от пороците.
За тази истина прогледнах днес.
Неведоми са на хората уроците,
докато не осъзнаеш, че са за прогрес.
Те блъскат те със сила по челото ...
Сърцето ми е старо... уморено..,
от интриги разни и от куп лъжи.
Сърцето ми е даже изхабено..,
мазоли хвана от безчувствени души!
Устните дори са занемели... ...
Мога ли да ти подаря любовта си,
но не само с плюшени мечета, писма и цветя?
Ами, ако вече те нося в себе си,
а ти още не си се влюбил в мен...?
Естествено, че мога, макар и както го мога... ...
Проникнала в кръвта му неусетно,
обсебила е мисли, сън, покой.
Зависим е, така че безпредметен
упрекът е за такъв развой.
Тече по вените като наркоза. ...
Винаги влиза усмихната в клас
И отсъствия пише със замах.
Първо за уикенда ще поразпита,
След това за урока ще ни препита.
Всички отговори с усмивка приема, ...
Споменът ме връща до пейката за двама.
Потъвам в погледа.
Изгубвам се в прегръдката ти.
Водиш ме към очакваната радост.
Горещата длан стопява болката. ...
Седи на златния си трон
Господ-Бог, загубен в самота дълбока.
Не провижда смисъл в безбрежния небосклон,
Непредвиден плод на божествената скука.
И мисли си великият създател, ...