Дори не си помисляй, за това,
че мога някой ден да се откажа.
Едва ли ще излезеш на глава
с човек за който всеки миг е важен.
И още нещо. Трябваш ми. Сега. ...
Много време мина, откакто спрях да пиша.
Не усещах и не виждах смисъла в това.
Сълзите си под душа скривах,
но не можех писъка в мен да заглуша.
Отново моливът в ръката ми потъва. ...
С бяла лебедова шия зима вън подхваща танц –
сякаш че кълни магия зад стъклата с леден гланц.
Преспи, снежен пух навява тънък вятър и гълчи,
неугаснала жарава свети в твоите очи.
Ти не си мираж пустинен, аз не съм измислен блян, ...
Полежи си до мен на тревата.
Подари ми още миг безвремие.
Нека се заслушаме в сърцата,
душата да каже: "Добре ми е".
Моля те, нека така да останем – ...
И трети ден вече обилно валя,
и всичко отгоре съвсем побеля.
Навсякъде – бяло и в бяло светлѝ,
и няма да чуеш ти зимни петли.
От бяло по-бяло. И чисто. Личи. ...
Харесва ми как бавно се събличаш,
небрежно как захвърляш си преструвките.
Как с пръстите по кожата си тичаш,
прераждайки предчувствие в целувки.
Как любиш се с горещото си тяло, ...
В онази нощ
В онази нощ, когато ти като дете до него спеше,
твоето момче до теб стоеше,
и косите ти нежно галеше…
В онази нощ, когато светът бе притихнал, ...
Дали повярвах и пропаднах във бездънна яма?
Дали се лутам в тъмнина и търся те?
Дали си там или те няма?
Дали съм жива или не?
Дали отровата подейства? ...
Незнайно откъде е тук дошла
Вълшебната пазителка на нищото.
Невидима, тя броди из снега,
не пали огън никога в огнището.
В неспирното ефирно колело ...
Не искам да познавам хора дето се преструват,
приятели, роднини, онези с мръсните души.
На чужди мисли сърцето и душата не ще робуват,
това което съм изграждал твореца може да руши.
В собствен свят повярвай не живея, ...
Мръзнат нозете ми, лед са ръцете ми,
минуси пълнят сърцето
Зима е. Свиква се. Гледам врабчетата –
всичко на тях е отнето.
Грозно облечени, колкото залъче. ...
Един палач по-рано се прибира,
не можал да сбъдне своята съдба.
Пред дървената порта спира и подсвирва,
но празно е и тъмно, няма никой у дома.
Навел глава, прекрачва прага, ...
Във този свят на лудост и омраза,
на низки страсти, мерзост и печал
а вместо кръв във вените – зараза:
кой на кого, до грош, какво е дал…
Единствен ти, Приятелю, остана ...
Пореден ден без светлина в душата моя,
без светлина, защото ти не си до мен.
Пореден ден, от цвят и пъстрота лишен,
пореден ден ще скитам скръбно-сам в безброя.
Ще скитам и ще диря там душата твоя, ...
Позволих си да жадувам твоя огън
и в него нежно да горя,
да съм тази, заради която от своя дом се отрече
и в свой дом ме превърна.
Позволих си да те пусна ...