Oтиди си от мен без излишности!
Без неискрени думи и нежност!
Без да искаш да бъдем приятели!
Без да демонстрираш сърдечност!
Отиди си от мен с ясен трясък ...
КРАЙ МОРЕТО
Жумя. И слънцето блести в очите...
Отеква ехото на морския канон.
Притичват като зайчета вълните,
но вътре във душата ми отекват като стон... ...
В душата ми останали са само думи
и спомени от най щастливи дни,
и болката в гърдите като от куршуми
за всичките несбъднати мечти.
Пътеките ни се пресичат толкова рядко ...
да си идеш – ще ти бъде трудно,
да се върнеш – ще се унижиш"
Стефан Цанев
Между смирение и зов – ти предпочиташ самотата.
И зле орисана любов – подобно трънче във петата. ...
Всяка изречена дума може да бъде последна,
но дали ще е на нежност богата, или ще е бедна?
Дали ще е изпразнена от смисъл, куха,
или ще е пълна с поезия, която гали слуха?
Дали ще е лишена от собствен цвят, ...
Една от 10-те Божи заповеди наруших...
Една от 10-те Божи заповеди съм нарушила,
че чужд мъж била съм пожелала,
но защо Бог да ни срещне решил е,
като срещата ни е безвъзвратно закъсняла... ...
Когато се будиш в нощна безсъница
и сънят си е тръгнал към утрото,
погледни есента как шуми от прозореца
и в нея се виж пред огледалото.
Приеми зрелостта и не питай за другото, ...
Отново избяга капризната муза,
бе казвам ви, страшен инат…
Заби ми плесница по лявата буза –
била съм голям тарикат…
Била съм използвала музата само, ...
Между мен и живота е мокро стъкло.
Той реве, аз се крия на сухо.
Но кажете ми моля, кажете защо,
съм се взрял в мокротата от тука?
По пътеки различни, аз пеш ще вървя, ...
Няма място в сърцето ми за прошка
Сто и десет пъти ти прощавах досега
Започнах да броя откакто сняг валя
След тази смелост, заживях сама!
Тя, прошката се дави в сърцето ...
Отключих си вратата, хайде, влез,
обаче се събуй, за да не газиш.
Разстелила съм – благост, чар, финес -
на пръсти пристъпи, за да ги пазиш.
Защото нямам време за кърпеж, ...
А дращи една мечта във очите му...
Чак до кокал дълбае в душата.
А себе си не намирам - различен е
и ми се заспива разплакана.
А понякога там има обичане, ...
Цяла нощ те прегръщах в сънищата си и тогава това беше моята реалност. В моментът, в който се събудих осъзнах, че е било сън и ти си в другата стая – където те бях оставила. Но когато си тръгна без да кажеш нищо и без да смееш да ме погледнеш, осъзнах колко си гузен, засрамен и знаех, че и ти си ме ...
Сърцето си аз в храм за теб превърнах,
та да се чувстваш в него защитен.
С мечтите си добри павирах пътя
по тях при мен да стига твоят ден.
От взора си събрах звезди прекрасни, ...
Очите ѝ са облачно небе.
Понякога дъждец ръми във тях – до невъзможност.
Друг път са тичинки от нежен горски дъх,
готови да разцъфнат като пролет.
И само вятърът игрив се спира в тях, ...
Не ти ли омръзна да ходиш до днеска
на работа от понеделник до петък?
Да миеш косата и гласиш прическа,
да вдигаш и кръвно, да чувстваш несретък?
И в кухнята вечер да готвиш до късно. ...
Нощта превзе небето бавно
По – бавно от всякога преди
Погълна всичко, жаждащо и безпощадно,
Но мислите ми не можа да победи.
Усетих върху кожата си вятър хладен ...
Живот на длан е пожелала любовта ти.
С обич от безкрая идвам аз.
В грижи земни минала е младостта ти -
за да бъде вярата в нас.
Окриляха ме топлите ти ласки. ...