Животът… твърде много пъти ме разплака,
за да ме научи бавно на смирение.
Душата все така любов голяма чака –
да намери в нея своето спасение.
Открадна той мечти, любови и копнежи, ...
Чък-чък клавиатурната машина,
погледът впит и прегънат гърба,
минутата е час, денят – година,
наоколо същите натоварени хора, останали без лица.
Скърцат столове ...
Една любов не може да те лъже.
В очите ще те гледа с обожание.
Ще е открита в минало и бъдеще.
И ще отрича всяко притежание.
Ще бъде чиста, ясна, без мъглявини. ...
Мъглата ме пронизва в тъмнината
и пътя ми посича със стена,
загубвам се без маркер по листата,
завръщам се от писък на жена.
Връхлита като вещица злоблива, ...
Преди неволята да го възседне,
човекът беше си редовен, значи.
На приказка във кръчмата ще седне,
а нощем и жена си ще закачи,
дърва за огрев ще стъкмù навреме, ...
Голяма обич можех да си имам,
да пазя теб единствено в сърце.
От този свят внезапно си отиде
и аз те нося в споменен копнеж.
Така ще мога все да те обичам, ...
I will tell you a story –
one you’ve heard a thousand times
of loss and pain and glory,
of a myriad of heinous crimes.
All the mythology of ages past. ...
Ќе заминам сама на планина
за да се соочам со своите стравови
сега кога знам дека ниту ме сакаш
ниту ќе бидам твоја
ќе и удрам шлаканица на пијаната ноќ ...
Ах, няма Ви, навънка се стъмни
и слънцето не свари да залезе
угасват птици в клоните дори,
на мен – сълза от мъка ми излезе.
Не знам къде сте, тихо бърша прах ...
Днес тръгнах по изгубена пътека,
къде ще стигна? където тя ме поведе.
Аз знам съдбата на всеки не е лека,
Сърце, душа по нея ме зове.
С пресипнал глас ехото по нея едвам се чуе, ...
Замръкне ли късият ден във прегръдка на есен,
си спомням за баба – легенда от мен невидяна.
За нея разказваше татко. Гласът като песен
посял е в сърцето ми гордост със звън на камбана.
Запомнил я строга, но смела жена, куражлия, ...
Денят вихрокрила е бяла фрегата,
понесла се в шеметен бяг,
раздира вълните, плющят знамената,
във поход към пристан и бряг.
Понякога тътнеща буря я блъска ...
Днес слънцето безоблачно наднича
във чашата ми чай, с ресници нежни,
защото, който знае да обича,
способен е на чувства безметежни.
За друго рамо аз не съм мечтала, ...
История за странник и принцеса,
в чиито сърца все още огънят гори,
огън на надежда.
Надежда да зърнат се отново.
Живял някога потаен странник изпълнен, ...
Ранна утрин и омайващ полъх,
преминават през настръхналата плът.
Довеждаща дъхът до еуфория,
тъй картинна, сякаш е за първи път.
Вторачвам се към парка пъстър, ...