Самота - любов моя, една - единствена,
как да не те обичам?
Свикнах с теб и в щастие, и във беда,
свикнах с думите, че на никой друг аз не приличам.
Колкото ми разум даде, ...
Дърветата отново са богати.
От плод не виждам техните листа.
Неволята, мен тука ме изпрати.
Пари отново почвам да бера.
Ръцете ще изтръпват от умора, ...
Ти си светлината, любовта, свободата ми...
Ти си светлина, тази същност,
която надхвърля приказките и реалността,
но за истината всеки миг се бори...,
която побеждава тъмнината ...
А той си има жена, а той е посипан със минало,
искрите на малка вина ми шепнат какво е погинало,
какво ще намеря на път, добро ли ще бъде - решило е.
Снежецът на светла шега се прави на шепот и символи.
Какво ще бъде на път - светът ще е залъгалка ли, ...
Зачука дъжд. Барабани` в перваза.
Прозорците загъна с пелена.
А в стаята уютна тихо сяда
една любов примесена с тъга.
Промърка ми сърцето като котка ...
Брегът е коленичил пред море,
невинно като поглед на момиче,
с очакването днес да разбере,
че му е вярно и че го обича.
С магично тайнство старият делфин ...
Сълзите си изпратих до звездите...
Изпратих ги на дълъг път.
Изпратих ги и пробвам със усмивка
да пострешна утрото си пак.
Да върна съм решил живеца, ...
Недоносена надеждата се ражда,
насилила пределът си съвсем...
Докосване далечно в полумрака,
целувка безконечна на тотем....
Пилеещ спомени и чувства, ...
Отдай се на любовта...
Вече е време да се изправим пред това,
че се обичаме
не е нещо, което можем да скрием,
то личи си всякога... личи си във всичко, ...
Потърси ме! Недей да заспиваш,
отдавна, отдавна говорих с теб.
Не искам от любов сега да заспиваш,
Да я превръщаш живота отново в лед.
Потърси ме! Отдавна Аз чакам да я намеря, ...
(по мотиви от романа на Александър Дюма - "Тримата мускетари")
Днес Ришельо по спешност я извика
за мисия секретна, задкулисна, зла.
Тя трябваше приятел свой да предизвика
и да го хвърли на разблудната тълпа. ...
Не, не плача. Така ви се струва,
просто нещо ми влезе в сърцето.
Да съм слаба не ми отива,
не от мен са сълзите, а от небето.
Срещнах мъж със страстни устни и нежни ръце, ...
Копнеят мъжете за хладния взор
на прелестна фея на име Адела.
А нейде далеко, в безплътен простор
над каменни урви стърчи цитадела.
Зад ледени кули е скрила Адела ...
Преди повече от пет години –
съградиха тихо горния ми свят,
доверих ти мен, казах ти: Води ме!
Беше млад и с младостта си бе богат.
Млада бях и аз, логично ...
Рисуваш всеки мой ден
Открих те и на теб се посветих.
Години прекарах, за да те намеря.
Сега си тук и ще те прегърна,
преди да решиш, че можеш да си тръгнеш. ...
Отново е есен – дъжд и мъгли,
и жълто-оранжева гама…
Навярно и Господ в момента тъжи
за лятото, в слънце обляно…
А, някакъв стар, депресивен синдром ...