... е понеже ми липсваш
а пък аз се научих отдавна да правя мъгли
да те стривам на капки и ей тъй - наужким
да заричам небето кога да валиш
... и понеже владея стотици пустини ...
Мъгливо утро пълно със тъга.
И сякаш даже птиците на двора,
посрещат някак тъжно пролетта
и много, много тихо ѝ говорят.
Разказват ѝ за нас - за теб и мен. ...
В този свят лъжовен, снежен и дъждовен,
с бури всевъзможни, с правила наложни,
грозен, бездуховен със морал греховен,
с грижи неотложни и със връзки сложни
имаме надежда, че към нас поглежда ...
Благодаря ти, Боже, въздух, че ми даваш,
благодаря, че има следващ ден.
Благодаря, за водата и земята,
благодаря за синьото небе,
за слънцето и облаците, също. ...
Едни го мразеха, а други го обичаха.
Едни го искаха, а други - вече не.
С различни чувства, хората привличаше.
Вълнуваха се всички въобще.
Обсъждаха го медиите често. ...
Зениците ти странно разширявам,
когато видиш ме и почна да говоря,
две лиги пускам, спешно изпростявам,
изглеждам малоумно и не споря.
Наричаш ме прекрасна хубавица, ...
Спомен
В прекрасни и безгрижни дни от светъл месец
смехът ни се търкаляше през тръни по баира,
Нехаехме нахално в този път нелесен
за дъждове и бури в облаците на Пастиря. ...
Не бъркай „не мога“ с „не искам“.
Нито „не искам“ с „не е редно“.
Тук „малко“ и „много“ не виждам.
Нито „полезно“ и „вредно“.
Всичко е импулс, почти без мисъл. ...
Почти всяка нощ, когато те сънувам,
Ме напуска всеки товар,
И на целия свят съм истински Цар,
Но чак като отворя очи, разбирам - Било е кошмар
Няма те и събуден съм аз от ударен шамар... ...
...Някой...
Колко е тъжно, когато нещо се разпадне...
само защото съдбата е пожелала така...
и то само за един единствен миг във вечността...
Толкова е несправедливо да ни се отнема живота, ...
Със зид опасана нормална къща
стоеше ненормално във квартала
на шарените снежинки.
На свой ред той не беше май на място
в компанията на другите квартали – ...
Криза
Във трета глуха щом живота ме натика,
безпомощен съм в този коловоз!
Но с туй до днеска не можех да свикна,
макар че вече съм в житейския "обоз"! ...
Ти ли си тази празнота?
Ти ли си пространството, липсващо в душата ми,
нявга пълнещо я с топлина?
Бленът по теб лъжовен ли е,
или сърцето наистина те разпозна? ...
Писна ми от евтини хора,
със липса на съвест и срам.
Двулични, коварни и без страх от Бога.
Признателност нямащи грам.
Ненаситни на гадости и самодоволни, ...
Заплаках ли... или е от дъжда -
така се смесват всичките понятия,
понякога се чудя и в съня
дали съм будна или е проклятие.
Дали е рана, дето се лекува ...
Защо всичко свърши и вече тръгвам,
защо ти оставаш със сухи очи?
Не мога, не искам да се залъгвам,
че болка и в тебе още горчи.
Очите не виждат, аз бавно крача, ...
Благодаря ти, мамо, че с живот си ме дарила.
Благодаря за това, че ми даде своята закрила.
В мигове тежки ти винаги била си до мен.
Никога не ме остави - дори и за ден.
Научи ме как в живота сама да се боря. ...