Понякога се случва да е лято,
понякога - на всеки девет месеца,
годината живее за житата,
родени от погребаните есенници.
И точно затова е тъй горещо, ...
Дъждовно е навън! Дъждовно е и в мен сърцето...
С мъгли покрити са моите очи
и с проливен дъжд намокрено лицето.
Бурен вятър в душата ми настанал,
гръм пронизал моите гърди. ...
Реши дъбът, задъхал се от скука,
че вече е готов за нежен блян.
Подаде кичест клон на млада бука
и пламна целият от свян.
Помоли вятъра за помощта му. ...
ЕСЕН
/усмивки от старите ленти.../
Вън тихо дъжд ромоли, нежно гали листата.
Разстилат се тежки мъгли, обхваща ни есен крилата.
В душата ми есен дъждовна, в очите ми тъжни лъчи! ...
Разпилените спомени връщат се,
пърхат нощем с криле пеперудени.
Изличените спомени мръщят се
за минутите вече изгубени.
Бърза времето, тича, не спира – ...
Не те понясам... никак и съвем
нито липсата ти нито самотата
когато тихичко притихваш в мен
когато есенна валя... а ти си лято...
когато болката в просъница от истини ...
Погледни се на какво приличаш,
мода ли, речи, това наричаш,
няма как да ти го кажа мило,
че изглеждаш точно кат плашило.
Дрехите ти стрували стотици, ...
Отсам истината глава заслоних
и в погледа осъмнаха звезди.
Не ми бе нужна светлина след здрача,
но лунното във тяло на светулка
прозина се без скрупули и свян. ...
С душата виждам и с душата чувам
на тоя свят синкопите тревожни.
Макар да знам – неволно съществувам,
за мене няма чувства невъзможни.
Вселявам се в окото на щуреца, ...
Вървя по тунел от мрачна прокоба.
Повява ме хлад, но аз се не спирам.
Бягам от хорската, задушаваща злоба.
Опитах веднъж – сила не намирам.
Запътила се бавно към светлината. ...
Опако стихотворение
На края на деня бленувам изгрев,
на края на нощта сънувам нощ.
А слънцето, щом зяпне в мойта изба,
замерям го със някой стар галош. ...
... не съм от приказните героини,
които си ги чувал като малък!
Сама стени събарям от години.
Сама съм си платила всеки залък.
Под дългите ми мигли има кал, ...
Тъй дълго чакан, този дъжд
във пазвата на лятото набъбнал.
Ще щурне някак, ей тъй изведнъж
с крилете бели облаци разгърнал.
И знам, като дете, ще трополи ...
Омръзна ми бързането, спъвам се в своите мисли.
Разсипвам ги на пода, чупят се и губят своите смисли.
Навеждам се и покорно събирам докато всички се смеят,
Дори да не бях тук, щяха да намерят над другиго да злобеят.
Омръзна ми сушата, жажда силите изцеди ми. ...