Тя танцува
Тя е млада жена. И танцува откакто се помни.
Завладяващо-страстно, с оголени вени, без дъх.
Всеки танц я взривява до атом и жажда за полет
да достигне небесния връх. ...
Откакто те обичам аз не плача!
Живея със усмихнати очи!
Света за мен дали е бил прозрачен?
И да е бил, сега не му личи!
Откакто те обичам аз се вслушвам! ...
Ако се питате някога, дали отново ще видите нечии топли очи. Примирете се, в огледалото вижте, усмихнете се, те не са там и няма да бъдат. Не можем да желаем живота на смъртните, било то само за ден.
Чуй този звън на безброй барабани!
Чуй този ритъм стремглав
в телата от страст обладани
сплетени в н ...
Плащам днес поредната цена -
трудно мога да си я представя,
но нали съм горда и със чест,
за ретото си просто ще забравя.
Ровя с поглед в "новото" меню, ...
Червей когато сърцето дълбае
и помисли черни обгръщат го с' злост...
Смехът в миг пресъхва. Душата нехае.
Слънцето плаче. Студът е на пост.
Денят потъмнява. Мрачно и сиво. ...
Животът ми е дълъг въжен мост
високо над реката Притежания,
разклащан от двуноги изпитания,
от изкушения, заблуди, злост;
а парапетът е поредица въпроси, ...
Снощи посети ме самотата,
докато смълчано на дивана лежах.
С дръзки пръсти премахна халата
от щастлива материя, но я не спрях.
Докосна ме нежно и се настани ...
Ще бъдеш ли добра със мен?
А може би въпроса е доста труден....
Ще ме обичаш ли и след смъртта?
Или ще съжалявам, че във теб се влюбих....
Ще бъдеш ли слънце в мрачния ден? ...
Виждал съм хиляди очи...
Но точно онзи чифт ме карат толкова дълбоко да потъвам...
Стени, които ме запазват силен за момент руши...
Цигара щом запаля – само ако знаеш колко силно си опъвам...
Въздухът във белите ми дробове превръща в дефицит... ...
Беше притисната от отчаянието и самотата
и чувстваше се някак си безпомощна и уязвима.
Слънцето изгаряше кожата ù,
а под кожата ù - мразовита зима.
Сърцето ù, превърнало се във въглен, ...
Ребрата ми се врязват някак си навътре,
заострени от кражбата на чувства.
И след допира на някакви си празни хора
жилавото ми месо раздират.
След пътя, който си проправят, ...
В самара на очите му тежеше
небето цяло и така прокапа,
че сякаш от сърцето му валеше
на думи обич, болка, самота...
И стихнала във миглите на мрака, ...
ПОНЯКОГА
Вали... Роят се тъжно мислите в главата
и капките разбиват се в стъклата
като несбъднати мечти...
Боли... Не смея да извикам в тишината... ...
Търси се една старица, пребледняла и изморена.
Ограбена и опетнена, няма си нищичко.
Единственото нещо което има, е гордостта и славата!
Всеки би я разпознал, тя е с побеляла коса,
с зелена блуза и с червена пола. ...
Стари къщи, печално тревясали.
Село пусто – живот неживян.
И дворовете с мъка обрасли са.
Пътят взимал е кървава дан.
Не цъфтят и не раждат дърветата. ...
Едва ли времето ще ни погуби,
щом още с обич бесовете гоним -
видях как моят брат-поет се влюби
и светеше с лице като икона.
Видях очи - от мъката по-черни, ...
Голяма, тиха къща... Празни стаи...
И кошница изсъхнали цветя.
Подарък от Народното Събрание.
А някъде наблизо - Любовта...
Съвсем наблизо... И така далечна! ...
Пуши, трака, стърже звяра,
иска сивата машина да подкара.
Вътре пъшкам, прашен в плен,
вързан и мечтая да настъпи ден.
И тогава се събудих, видях, че си до мен, ...
Аз срещам погледа ти все по-рядко
и думите ти странни лъхащи печал.
Дори усмивката не беше тази,
нима за мен не ти е вече жал?
В спомени остави мигове приятни, ...