продавачът на чадъри поиска още ръце в ръкавици на Чадъра, за да му продаде чадър
а навън валеше, капките громяха чадърите
и проправяха път през бойното поле
мирът обезмисли жертвите
забравените герои лежат в кофите ...
От малък носиш ключа на врата си.
Пазиш го дори, като кръвта си.
Как ще влезеш иначе във вкъщи?
Мама все се кара и се мръщи.
После - ключовете от квартири. ...
"Пораснал си!"- ми каза мама днес.
"Не си дете, а същи Херкулес!
Чуй, как звънче училищно звъни.
От утре първокласник ще си ти."
Ще сложим в раничката закачлива- ...
Сънувам те прегърнала ме нежно
на морски бряг, далеч от този свят.
Вълни с езици бели близват ни вълшебно.
Шептиш в ухото ми и чувствам се богат.
Защо те срещам в края на живота? ...
Листа от кестени обагрени в оранж,
се спускат кротко под бриза на града.
И тихо смесват се в красив меланж,
на кестените жълто-крехките листа.
Бодли от рози тихо са наострили рапири, ...
Обичай ме, когато съм щастлива
и очите ми блестят от стаените искри.
Когато по детски - нежна самодива,
неотстъпно повличам те в тези игри.
Обичай ме, когато съм страхлива, ...
Да се чете с усмивка :)
Не искам да те вкарвам във беля.
Такава съм една разумна, мека,
но яхна ли най-лудата метла,
и хвана ли най-кривата пътека, ...
Моят двойник
В непознат град отново ли крача тъй сам
под дъжда, чувам някой да ходи зад мен -
своя двойник ще зърна през рамото, знам -
със усмивка приветлива, малко смутен. ...
В спектъра
В слънчевия лъч играят цветовете,
ръцете ми докосват небесната дъга,
качвам се нагоре,там при ветровете,
вървя щастлив към края на Света. ...
Консуела...
(от вечните моряшки истории разказвани по кръчмите)
Жив спомен ме прободе остро-
за чуден незабравен остров,
захвърлен южно в Пасифика, ...
Залутани, объркани. Защо да правим другите така?
Сърцата водят ни по своите пътеки,
в живота има хубави неща.
Пресъхнали очите нямат вече и сълзи,
потънали в нашите проблеми, ...