Poetry by contemporary authors
* * * 🇧🇬
Като камък на шия
увисва вината
и тръгвам надолу
в океан от сълзи... ...
Полет в бездната 🇧🇬
На никоя не ми приличаш.
Красавица, дошла от юга,
навярно за да ме обичаш.
И аз да те обичам страстно, ...
Любовта е дупка в сърцето 🇧🇬
Любовта е некопана нива,
затънала във бурени.
Любовта е неузряла диня
и смет, за която не дават сливи. ...
Знам 🇧🇬
и масата, и светлината.
Върти се слънчевият лик
и неуморно свири лунната соната.
Когато пръстите му отмалеят ...
Снежинката 🇧🇬
на моя кичур просто да заспи.
Усмихнах се, след дълъг полет
на моите коси се разтопи...
Мигът замръзна, скътал сняг в косите ми - ...
Ще... 🇧🇬
Ще зашия дъждовните капки.
Бисерен наниз…
Тишината се бавно разтапя –
Божие знание. ...
Душевен зов 🇧🇬
Тръби в утробата на времето
един прочувствен, топъл глас.
Туй тайнство е отвъд закътано
в постелята на всяко "Аз". ...
Недей да бленуваш 🇧🇬
пре лятото горещо.
Знам, красиво звучи,
ала запомни от мен нещо.
Лъчите летни, които твоята рокля огряват, ...
Сине 🇧🇬
Сънувах те тревожно, сине мой,
молих се за тебе във нощта.
Голям си и поел си пътя свой,
но молих се за тебе от душа. ...
Цитрон лимонади 🇧🇬
Ту шепот креслив, ту брулени листове,
Ту пясъчни кули, ту морски грамади,
Лъчисти склонове и цитрон лимонади.
Животът такъв е, какъвто не искаме, ...
Възвръщане 🇧🇬
(04.05.2014 г.)
Затворена във клетка, объркана съм, неразбрана,
подлудена във влюбеността си, затова и сляпа...
Време е, мислите - излишни са, реших обрата: ...
Аромата на нощта 🇧🇬
На Г.
Усещам аромата на нощта -
ухание на любов и нежност,
когато паля шепа тишини ...
Спомен 🇧🇬
- нетърсен и нечакан...
Като бумеранг удари душата ми,
като нож се заби във сърцето ми...
Не помня лицето, ...
С любов 🇧🇬
На масата застилам безнадежност...
Във вазата разлиства тишина...
Чашата ти пълня с топла нежност...
Докосвам с обич твоята ръка. ...
Насаме със себе си № 3 🇧🇬
но мога да си обясня,
защо е истината скучна,
а красна - долната лъжа!
Какъв е този механизъм? ...
Тяхната игра 🇧🇬
Пристанище 🇧🇬
са спрели световете да нощуват.
И свирят ветровете ми по мачтите им
мелодии, все тъй недосънувани.
Оттатък хоризонта на надеждите ...