Poetry by contemporary authors
257.6K results
Теодицея* 🇧🇬
След Големия взрви
Унитарната Чиста Душа,
попиляна на части,
се понася с космическа скорост
в различни страни, ...
Унитарната Чиста Душа,
попиляна на части,
се понася с космическа скорост
в различни страни, ...
738
2
Какво роди Надеждата - от своя Страх 🇧🇬
Надеждата за
После
После стана Утре
Утре
Утре стана Никога ...
После
После стана Утре
Утре
Утре стана Никога ...
795
7
Сънища 🇧🇬
Късно ли те срещнах? Или рано?
Обич моя, близка и далечна.
Всяка ласка с тебе ми е рана.
Всяка среща с тебе ми е вечна.
Все между четвъртък и неделя, ...
Обич моя, близка и далечна.
Всяка ласка с тебе ми е рана.
Всяка среща с тебе ми е вечна.
Все между четвъртък и неделя, ...
828
7
Бащината усмивка на небето 🇧🇬
Нощта полегна над птичите гнезда
с надежда да прогони самотата,
а вятърът със флейта във уста
с мелодична песен приспа гората.
И настъпи приказната тишина, ...
с надежда да прогони самотата,
а вятърът със флейта във уста
с мелодична песен приспа гората.
И настъпи приказната тишина, ...
862
7
На Мария 🇧🇬
В памет на моето зайче
Загубих блясъка в очите,
остаряха ми дори мечтите…
Осиротях като дете без майка,
без мойта мила зайка. ...
Загубих блясъка в очите,
остаряха ми дори мечтите…
Осиротях като дете без майка,
без мойта мила зайка. ...
1.3K
7
Насаме със себе си №67 🇧🇬
Със патерици и с бастуни
вървим напред към старостта.
Изчезна онуй "цуни-гуни"...
Не сме подвластни на страстта!
И днес са дните ни по-сиви! ...
вървим напред към старостта.
Изчезна онуй "цуни-гуни"...
Не сме подвластни на страстта!
И днес са дните ни по-сиви! ...
905
Миг 🇧🇬
Времето препуска. И пулсира
чак до дълбините на смъртта,
внезапно пътя му блокира
усмивката ти - грейнала в нощта...
в реките тъмни, на кръвта ми, ...
чак до дълбините на смъртта,
внезапно пътя му блокира
усмивката ти - грейнала в нощта...
в реките тъмни, на кръвта ми, ...
842
1
Носталгично 🇧🇬
Телефонът онемя -
може би е болен,
може би дори тъга
него също гони...
И душата ми горчи, ...
може би е болен,
може би дори тъга
него също гони...
И душата ми горчи, ...
1.2K
1
2
Вяра в реалността 🇧🇬
Има ли вяра в нашите души,
Претрупани от сивотата на напрегнатите дни.
Живеещи за да съберат двата края
И за децата хляб да има накрая.
Работиш много, а получаваш малко, ...
Претрупани от сивотата на напрегнатите дни.
Живеещи за да съберат двата края
И за децата хляб да има накрая.
Работиш много, а получаваш малко, ...
686
1
Сбогуване 🇧🇬
Сбогуване
Море съм... Не предвидих сушата.
Вградих вълните си в мозайка.
Изгубена сребриста чайка
в очите ми заспива сгушена. ...
Море съм... Не предвидих сушата.
Вградих вълните си в мозайка.
Изгубена сребриста чайка
в очите ми заспива сгушена. ...
1.1K
6
Изгрев 🇧🇬
Изгрев
Е, роди се бебето ти, майко!
Гледаш и не можеш да повярваш -
мокро жабче, сбръчкано и жалко,
рита със крачета, вдига врява. ...
Е, роди се бебето ти, майко!
Гледаш и не можеш да повярваш -
мокро жабче, сбръчкано и жалко,
рита със крачета, вдига врява. ...
1.4K
1
Изгубихме се 🇧🇬
Изгубихме се в редовете на живота
като читател между страници на книга,
прочетена, но някак неразбрана
и изтълкувана в погрешната посока
със болката, че нещо не достига... ...
като читател между страници на книга,
прочетена, но някак неразбрана
и изтълкувана в погрешната посока
със болката, че нещо не достига... ...
1.1K
7
На изпроводяк 🇧🇬
С ръце, треперещи от старостта
и от вълнение, че пак си тръгвам,
подава баба китчица цветя
сълзи в очите бърше тихомълком.
Сполай ти, чеде, че намина ...
и от вълнение, че пак си тръгвам,
подава баба китчица цветя
сълзи в очите бърше тихомълком.
Сполай ти, чеде, че намина ...
1.7K
3
Сред баладични висоти 🇧🇬
Сред баладични висоти
Сред звънки мисли и предели
кипи пространствената тишина,
а Слънцето до облаците бели
разбулва вековечната земя. ...
Сред звънки мисли и предели
кипи пространствената тишина,
а Слънцето до облаците бели
разбулва вековечната земя. ...
698
1
Makoве 🇧🇬
МАКОВЕ
Изтече кръвта
на маковете,
без да сме узнали
кръвната група на Май ...
Изтече кръвта
на маковете,
без да сме узнали
кръвната група на Май ...
861
5
След теб 🇧🇬
Във този свят на бури земетръсни
ти беше сигурност, опора и утеха.
След тебе сме тревожни, уязвими, пусти...
В душите ни е болката нелека.
А казват: "Времето лекува", ...
ти беше сигурност, опора и утеха.
След тебе сме тревожни, уязвими, пусти...
В душите ни е болката нелека.
А казват: "Времето лекува", ...
786
3
