Poetry by contemporary authors
Де да бях... 🇧🇬
Ако не бях толкова страхлива,
щях да бъда повече свободолюбива!
Щях да бъда аз велик художник,
а не на хорските слова заложник! ...
Към другите 🇧🇬
И аз съм станал някак по-различен.
Защо, кажете ми, е нужно да остана
Такъв един харесван, но безличен!
И всеки кресльо тук с апломб да ми говори ...
Да запалиш слънце 🇧🇬
Времето е болка. И борба.
Измълчани тишини. И жажди.
Безвремието е нежност. И вяра.
Избор. Надежди. И обети. ...
На теб... 🇧🇬
денят ми ярко озаряват,
рисуват те по мен мечти
и сърцето ми завладяват.
Косите твои изящно разпилени ...
Кларис 🇧🇬
танцуват риби
и малки платноходки,
Кларис обича да обича
и обича да мрази. ...
Надежда 🇧🇬
Надявах се, но времето не чака.
На глътки подарявах любовта
и всяка болка приглушавах в мрака.
Надявах се на сбъднати мечти, ...
Между два свята 🇧🇬
на две разделям се.
В два свята съществувам,
постоянно сблъскват се.
Вътрешен и външен свят ...
Един единствен миг 🇧🇬
в един единствен миг от тишината,
обичахме живота от душа,
а не през призмата на сетивата.
Един единствен миг ти отделих, ...
Тъгата 🇧🇬
Георги Господинов ”Физика на тъгата”
Тъгата – капчици катран в сърцето –
оглозгва го като бездомно куче.
Раздира ни, зачерква ни небето. ...
Душата ми, подвластна на сезоните 🇧🇬
Изцяло съм подвластна на сезоните:
Душата ми разлиства се напролет
готова да поеме топлината
на цялото човечество и на земята! ...
Огненият Залез... 🇧🇬
При залез-слънце вятърът утихна,
а огнено морето затрептя,
щом Слънцето над него се усмихна
преди да слезе в Долната земя... ...
Обсебваща 🇧🇬
На раздяла, да ти кажа само:
Не успя да оцениш
тялото, което цяло
любовта ти подари! ...
Моята есен 🇧🇬
Измълчавам тишината
И сълзата изплаквам.
В есен. В моята есен,
в която обичам, ...
От вчера до утре 🇧🇬
а утре преповтаря мойто днес.
Робуваме на някакви минути,
а всъщност сме в безкраен интерес.
Най-истинските облаци са сиви, ...