Усещам си душата като вятър,
като вихър, вилнеещ в необят,
порив, развяващ грива златна
в шеметен вихрогонен бяг ...
... като шепот, ехо, стон и зов ...
Едва си спомням черните къдрици,
които мама сресваше за кратко,
че твърде млада станала вдовица,
не сваляше проклетата забрадка.
Когато избеля съвсем платното ...
Дели ни океан, дели ни време
и може би фаталното различие,
логичното е просто да си Never,
не името, което не изричам.
А ето, тръгнал съм срещу съдбата ...
Посвещавам на нашите олимпийски момичета състезавайки за слава на родината.
Младо българско девойче,
патриот да си е демоде.
Знай, родината, момиче,
там е де се чувстваш най–добре. ...
Несебър
Когато слънцето издъхва над Несебър
и чайките кръжат над огнения му покой,
градът не стихва, а е все по-щедър
към своето движение на пчелен рой. ...
И първи посечени ще се свлекат глупците.
И подир тях и другите,
които се опитат ръка да подадат.
Не ще да им прости бесилото за дързостта
и за голямата душа. Недей забавя, че и живите боли ги. ...
"Честита Hова година е била.
Сума нова в банковата сметка да е дошла.
За бедните-малко години,
докато богати строят хотели в планини.
Кинтите да са за нас, ...
Някъде, в царство ледено имало Планина -
властна и страховита, но... свещена била.
Там - под нейните неми, непристъпни скали,
aз във края на дългия път те открих.
И не е само приказка тази призрачна степ, ...
(По случай 136 години от рождението на Пейо Яворов)
Ще бъдеш в бяло, нейде в паметта...
Две хубави очи ще те посгреят.
В душата ти - отворена врата -
любовите със стих ще те възпеят. ...
Държавен мъж щом словото си свърши,
в ефир щом прозвучи познат сигнал,
ще дойде Новата, но не със Пършинг –
с ракети и със огън от бенгал.
Ще гръмнат коркови куршумни тапи ...
Отива си годината – поредната.
О, знае се, че тя ще е последната
от календара на бедняшкия живот!
Живеем в мир, но някак си напрегнато.
И сякаш на шега – така погледнато – ...
Ще мине бавно по пътя си утрото,
не ще да погледне за тебе и мен.
Ще потърси покоя си, там нейде из залеза,
не ще да почака. Нямаме ден.
И виж какво на нас ни остана, ...
Ледени кристали падат върху миглите.
Тънки огнени езици галят душите ни.
Цветни звуци обикалят около нас.
Тичаме безгрижно по остри ножове.
През стени от мъгли минаваме, ...
Не се променяй
Не се променяй, моля те! Недей!
Без кроткото ти "аз" ще ми е сиво.
Не ставай като другите - злодей!
Не свивай устни ядно, мълчаливо! ...