Виновен си, че спря до мене,
виновен си – така си ми потребен,
виновен си, че спря ме и останах,
виновен си за късния ми пламък.
Виновен си, че нощ и ден те мисля, ...
Тази нощ ще изпуша много цигари,
утре пак ще бъда сама,
ти не знаеш... няма как... и едва ли... нищо де,
знам, зает си... и не трябва сега.
А пък аз искам само минути - ...
Дали понякога прочиташ старите писма?
Дали оставаш будна нощем в мрака?
Аз все съм буден. Ала всъщност... Ала всъщност спя –
дори когато буден съм... И чакам.
Да мине времето, живота... Какво съм днес без теб - ...
Небето е атлазено, а слънцето наприда
над жежката арена бял купол от лъчи.
Стооката трибуна напрегнато мълчи
и време е, и време е отново за корида.
И ето те - с осанка на воин-благородник, ...
Вече нищо в теб не ме вълнува -
нито образа ти, ни красивите слова,
преживях те и те преболедувах,
няма те вече дори и в съня.
Отдръпна си от мен Душата, ...
Тук росата не пада на бисерни капчици,
тази рядка горичка е скучна и прашна –
тук не скитат по пладне Червени шапчици
и говорещи вълци – големи и страшни.
Тази суха крайградска горичка е мърлява; ...
След 100 години пак героят на Алеко е на мода:
антерийката заменил с костюм,
дисагите сега се возят леко
във спортен джип, последния модел.
Героят наш отдавна из Европа шета - ...
Нищо няма да е същото - това го зная.
Ти си толкова студен.
Но аз продължавам да мечтая
за погледа ти нежен и смутен.
Аз зная, че луна не ще видя вече ...
Нека бъдем признателни на хората, които ни правят щастливи.
Те са чудните градинари, чрез които разцъфтяват душите ни.
/Марсел Пруст/
Много стихове има... с толкова чувство
за сърца наранени, ...
Господин Живот, госпожо Съдба...
Господин Живот, госпожо Съдба,
позволете за малко да бъда щастлива.
Взехте ми всичкото щастие, радост...
Нека сега се почувствам и жива! ...
Засвири в сърцето ми нова мелодия,
вълшебна балада за стара история -
за страст, за обричане, за вплетени мисли,
за бяг, за отричане, за чувства излишни!
Къде си, надежда, къде си се скътала, ...
В ОЧАКВАНЕ
Тази нощ изпих горчилката на всички незасветили звезди
и я изплаках върху себе си до капка.
Уплашиха се ангелите, скътани в душата ми за черни дни,
и се разбягаха разчорлени и жалки. ...
Онези две невидими планети
приличат точно на зениците във него.
И всяка диря на летящите комети
е всъщност дирята на слепия човек.
Скъсил живота си до кръчмата насреща, ...
Намирам се ниско, но гледам нагоре -
там, където е хубаво, топло и чисто.
Глава не откланям от щастието мое
и чувствам го вече толкова близко.
В калта е ужасно, но реално, уви... ...
След суетата на деня настава вечер
и аз оставам пак сама.
Градът запали вече свойте светлини,
а от тях цялото ми същество крещи:
"Къде си ти, къде си ти?" ...
Нощта понякога си тръгва неочаквано.
Преди да досънуваш онзи сън,
във който си щастлив. И неразбрано,
във клепките ти скрито, като вик,
остава неизречено началото. ...