Господи, какво ми става...
сърцето ми съвсем се е сковало?!
Не иска да тупти и ме предава,
а за любов уж беше зажадняло...
Решило е да спре, да си почине – ...
Децата ми пораснаха големи.
Туй ще рече, че аз съм вече стар...
За тях решавах всеки ден проблеми,
но във това намирах много чар...
Пренасях ги във ранното им детство. ...
Пълна бутилка на пода се търкаля;
стихове без рими в главата кръжат;
тътен мрачната стая обикаля,
в нея затихнал избледнява Мъжът.
Прелива неусетно пламък в жарава; ...
Забравяш... Ветровете те следят.
Небето е мастилено, но синьо.
Пътуваш, без да имаш собствен път,
към някого - незнаен и без име.
Не мислиш и не е за първи път ...
Обичах всички твои слабости
и всички твои неизказани слова,
обичах твоите нелепи недостатъци,
но не – не бе достатъчно това!
Не бе достатъчно, но беше истинско, ...
На лятото в крайпътните надежди
разлива се лениво есента,
полепва по ръждясалите мрежи
на чувствата презрели. А дъжда
извира като пушек в кухи вени, ...
Отново ще се върна на въпроса
как истината разнолико стъпва.
Не я чуваш как пристъпва боса,
но я виждаш, когато се отдръпва.
Ненавиждам в мене грешника, ...
Урок по богословие...
Добре, да речем: „Няма Бог!..” ... Но тогава?..
А колко е просто да имаше Бог,
че лесно за негова сметка минава
доброто случайно в светът ни жесток!.. ...
Не си мисли, че ще ме победиш,
аз мога да бъда по-силна в това,
което ти с години не успя да наредиш,
аз за секунда ще го наредя.
Прикриваш онази тъпа самота, ...
Заслушах се в шума на сив рапан,
който морето бе отнесло на брега
и тъжна беше неговата песен,
започваща далеко във нощта.
Разказа ми как някога бил влюбен. ...
Блажено залюляна, галеща душата,
закотвих се в люлеещия стол -
подарък от съпруга и децата,
а всъщност, аз съм здраво вкоренил се ствол.
От мен излизат клони разклонени, ...
В театралното представление, на име "живот",
се опитвам да убия същността си, слабостта си... съвестта си!
Носейки винаги маската на победител,
единствено на това се прекланя и ръкопляска публиката!
Една истина: ...
Отново гледам синьото небе,
то скри те в своите прегръдки,
а ти отново щастлива бе,
момиче, облечено в усмивки!
Ах, небето и ти сте толкова красиви, ...
„Не чуваш ли, във мен часовник цъка
и времето неистово изтича.
И тази красота ще стане мъка,
защото мостът между нас е ничии.”
АДСКАТА МАШИНА Митко Динев ...
Светът си е същият. Дяволски същият свят.
Трамвайните спирки и хората в тясната вечер.
Кварталът загасна. Поредното слънце умря.
Сънят си играе със котките в прашния дрешник.
Не съм те измислила. Просто дъхът ми се сви ...
На бал с маски
Но как успявате, Незнайни мой,
събличате ме само с поглед син!?!
Ах, как изпълвате ме с летен зной!
Но как успявате, Незнайни мой!?! ...
На баба и дядо, които съхраниха чудото на семейството 50години
и продължават да се усмихват един на друг с любов.
50 години... казват, минали са досега
от съвместния живот... от началото на любовта.
Цяла вечност или къс миниатюрен от живота? ...
Железен и изначален е моят дух,
никой така не може да те обича.
Виж светът колко е скучен и сух,
нектарът от думите ми извличай.
Слушал съм пулса на сърцето ти ...