Poetry by contemporary authors
Воля 🇧🇬
словата ме оставят безмълвен да вървя.
Слаб, безпомощен потя се на ръба,
краката треперят, но продължавам да вървя.
Животът ми ме мачка и смисълът се губи, ...
Когато мечтите изчезнат... 🇧🇬
На един приятел
Мечтите ти дават крила и надежда,
с които кръстосваш света виртуален.
Не искаш да вярваш, че често подвежда, ...
Върти се колелото 🇧🇬
Върти се Колелото
надясно или наляво -
започне ли хорото,
ти хопай-тропай здраво. ...
Изгубих същността си... 🇧🇬
Изгубих същността си,
а може би пък ти ми я отне.
Аз толкова обичах и се радвах -
сега сълза съм, от голямото море. ...
Въпреки всичко 🇧🇬
Искам да те закарфича
на петлика, отдясно,
по-далеч от сърдечния ритъм -
да не тревожиш сърцето опасно. ...
Богатство 🇧🇬
Ти беше млада, тъмнокоса, стройна –
едно току-що разцъфтяло цвете;
и беше краткото ни лято знойно,
но лятната жарава още свети. ...
Хайку 🇧🇬
разкъса тишината.
Рибата се скри.
***
Бурното море ...
Обичта си сложих 🇧🇬
Обичта си сложих в твоята длан.
Изсипах я като светлина.
Не скрих мига прекрасен,
мисля, че го разбра. ...
* * * 🇧🇬
зърненца от душата...
Та да ги изстисна,
сетне да стане вино.
А понякога ...
* * * 🇧🇬
дошла от дълбок зимен сън.
Бързам от сърце да ти се радвам,
докато лятото не е дошло.
Зной и жар. ...
Болката 🇧🇬
Сякаш съм спала с дни и съм сънувала
този невероятно красив сън с изключително
необясним и сякаш недописан край...
Имаш чувството, че нежна роза гали плътта ти ...
Есенни щрихи 🇧🇬
Все по-дълги стават
редиците на птиците,
които отиват по домовете на юг.
И все по-силна врявата ...
Любов без време 🇧🇬
докога ще ме отлагаш?
Като стълба съм - висяща,
ако стъпиш и пропадаш...
Подходящо време чакаш, ...
Време за възкръсване 🇧🇬
разперила крилете... полетя,
нагоре, все нагоре, като жрица
божествено с мечтата си се сля.
Докосната от слънцето лъчисто, ...
Кой знае защо... 🇧🇬
Човекът побелява от летенето -
от бягствата на юг, от спирките на север
в праха на пеперуди секундите намират себе си,
оловени войничета валят с внезапен летен дъжд ...