Poetry by contemporary authors
Смърт прекрасна 🇧🇬
а аз не мога да изляза.
Прикован съм към леглото тясно,
прикован в тази мрачна стая.
"Няма шанс за него" - ...
Белота 🇧🇬
Аз съм бяла.
И моят свят е бял.
Срещнах птица бяла.
Видях, че и вятърът е бял. ...
Посети ли ме 🇧🇬
остров, липсващ от атласа,
защото той е вътре в мен
и аз на него всеки ден.
Ти си свободната "ЛЕТИ", ...
Кървава дъга 🇧🇬
и разгръщат над мен кървава дъга.
Тихо до мен тръпне врабчето,
уплашено, неискащо да литне.
Защо смени песента им ...
Китайско пълнолуние 🇧🇬
(песничка)
Пусни в сърцето си изгнаните мечти,
с които въздухът пропит е,
послушай вятъра, заплетен във липите: ...
Часовете оставащо време 🇧🇬
се стопява без звук във прозореца.
Влиза тихо, на пръсти нощта,
без вратата дори да отвори .
Тишината отдавна дойде ...
Не тъгувай! 🇧🇬
аз отдавна не струвам сълзите ти!
Пропилях всеки наш хубав ден,
за да гоня до дупка мечтите си.
И една по една ги догоних, ...
Живяли крал и хубава кралица...* 🇧🇬
... Живяли крал и хубава кралица
във старо време, в някаква страна
и гърбав шут със песни ги развличал,
но дързък бил той често в песента... ...
Окови 🇧🇬
Погледни!
Захватът смъртоносен е
... почти.
Защо поиска ти ...
Вместо сбогуване 🇧🇬
живея бързо, ала бaвно мра.
За мравчицата често е потоп
и капка росна в лятната гора.
И цял живот да тичам на зигзаг, ...
Ще остана в съня ти 🇧🇬
Ще остана в очите ти – спомен за утре,
пеперудени мисли, шептяща тъга.
И ще топля сълзите ти, тайно, отвътре,
като мъничко слънце, посяло дъга. ...
Мъжът с червената рокля 🇧🇬
Не хомосескуалист – отявлен и циничен,
а просто непонятно нелогичен
бъди!
Червена рокля ти си облечи! ...
Море 🇧🇬
насън и наяве, в спомени и мисли,
ще бродя смирена по твойте брегове
и ще търся своето вълшебно бисерче.
Ще се взирам в хоризонта мълчаливо, ...
Осъзнаване 🇧🇬
в един съм стъпил, друг ме позове,
а трети по е близък с боговете,
четвърти – под самите им нозе.
Едно разбрах: живот един не стига ...
Кръговрат (Кръгов Ад) 🇧🇬
Не заслужавам подобаващо сбогуване.
Жестоки за стрелките на часовника -
не връщат същото, което сме изгубили.
А помня пътите, когато сме се срещали ...
* * * 🇧🇬
клони разперва крадливата сянка
на нощния кестен,
угаснал шумът,
тротоарът мълчи, ...