Усетих студ и... лятото изстина!
Каква нелепа Божия шега!
Не исках любовта да си замине,
но тя затвори пътната врата!
Кога ли пак и где ли ще я срещна?! ...
Посвещавам на Ванина с обич!
Чувам хор на щурчета, запели
от градинката малка пред входа:
неуморни, решителни, смели –
дръзки късчета „чиста” природа! ...
Къде си, татко? Снощи те сънувах.
Пък сънищата са пропуснати минути...
Изгубена съм. Сто реки преплувах
и извървях небесните маршрути.
А днес се припознах. Така направо, ...
Не искам много, толкоз малко искам,
отново да събудя пеперудите,
по тялото ти нежност да разплискам
и да сме луди, толкоз луди...
Не искам много, само да усетя ...
Добър вечер, моя неземна Мечта!
Добър вечер, моя неземна Мечта!
Добре си дошла в моята стая.
Искам да ти кажа истина една.
Просто поседни, а аз ще ти разкажа. ...
Един-единствен ден ми подари,
една целувка, па макар последна,
една надежда за прекрасен миг,
закотвена във погледа безбрежен!
Вулгарно наречи ме Клеопатра, ...
В това небе няма облаци, така е недовършено.
Съзаклятие ли е нужно да го съживя,
или дим от изгоряла надежда,
пушек от фино страдание.
Без облаци то е неприемливо. ...
Идва денят на моя неочакван край,
но дори и мъртъв, пак теб ще любя,
и въпреки че любовта ми беше рай –
смъртта прави всичко да те загубя.
Когато от реалността бъда заличен ...
Във Неделя съм чиста и истинска.
В Понеделник политам насън.
Вторник: смело измислям си приказка.
В Сряда нещо ме тегли навън.
А Четвъртък ме сварва замислена. ...
Без теб се събудих, а утрото стене.
В поредна нощ ти ми преброди съня.
А после отвя те глух вятър от мене...
Самотно кафе ми сервира денят...
Застла край мен облаци – тихи копнежи ...
СПОМЕН ЗА СЕЛО ЧЕРВЕН
Аз ще си спомням за преживените дни,
тъй бързо отлитнали, тъй малко на брой,
като дрямка погалили мойте очи
и раздвижили и твоя равен покой. ...
Когато вечерта в зениците ми слиза
и залезът избухва в милиард звезди,
когато пак морето се сбогува с бриза
и със въздишка ляга в стихнали вълни,
когато звездопадите отново шият ...
Не говори. И не защото
нещо в мене може да ме е заболяло
или защото става ми по-самотно,
а просто защото слушам те вяло.
А слушах те със цялата душа! ...
Път към сърцето
Ръката ми във твоята изстина...
Не ме вини, че все ми е студено -
в прегръдките ти вече не заспивам.
Сърцето в мене - късче лед стаено, ...
Играя себе си всред багрите на утрешния ден,
загърбвайки туй, що вчера се е смяло сред мъглите.
Витаят образи - едни и същи сред прозоречни врати,
преплитащи се в мрака на безбрежни същности.
Единство в образ - майка, що роди го, ...
Бе твоят мях, о, нощ, пак пълен с джин и водка!
Изплашвайки дори и уличната котка,
нетрезвият герой пред входната врата,
макар и с "Жекови" да вижда два бутона,
звъни по домофона. ...
За миг си помислих, че съм специален,
за миг аз почувствах някой до мен,
за миг се замислих... за миг уникален,
накрая отново останах кретен.
За миг си помислих, че ме желаеш, ...
И ето стоя отново пред празния лист
и търся истината... и търся спасение
Листът стои пред мен, очакващ
желанията съкровенни да излея върху него
утеха на потърся, и прошка ...
Седя на чин и слушам тъпотии,
а старшината все реди като робот,
натъпкахме се от зарана с гнусотии –
тъй гнусен е и нашият живот.
Вместо жена, аз стискам автомата ...
Косите си руси до дъно ще срежа.
Очите зелени в червено ще паля.
Ръцете момичешки кръв ще донасят.
А устните алени... няма ги... няма ги...
Гласа ти ще губя. ...
Венчилото боде и не приляга
на моята осанка, а грози.
Задавена, косата ми, се стяга...
Махни го...моля те...боли...
Знам, казах „Да”, и исках адски силно ...
За какво ти е да ме разбираш,
аз просто обичам и прощавам.
Чувства имам, които ти убиваш,
все пак мога лесно да забравям.
Ти никога не ще узнаеш любовта, ...
Момче от краен съм квартал.
Израснах сред мъже - без ранг, без титли.
Но с достойнство, честност, мъжество.
(Загърбили лъжа, пошлост, наглост,
лицемерие - роби на дума и доверие) ...