Есенната нощ бе тиха, пълнолунна,
щурците нежно свиреха навън,
тогаз девойка мила ме целуна,
като в магичен и вълшебен сън.
Аз също с целувка отговорих, ...
Засвириха цигулки под звездите
и някак си притихнали ни завладяха.
Заслушаха се във нощта душите.
Сърцата със въздишка онемяха.
И по-добри и чисти станахме ...
Раздира се душата ми от рани
и пътища със земни светове.
Пътечка няма, мъничка и стара,
до теб да води, не до върхове.
Заключих се със хиляди ключалки, ...
Държа те във ръцете си ранена,
разлистена, ала строшена светлина...
От хиляди бури пленена, сломена,
сред пръстите ми рониш сълза след сълза ...
Недей, не тъгувай, любима! ...
Утринна мъгла –
полепналапо клоните и по листата,притисналана птиците перцата,а те немеят,
крила не могат да разперят,за да полетят.
Лепнеща тишина…
Но тя не можена слънцето да устои –от усмивката му,мъглата се смалява,става лека,лека,лека…и изтлява.
Отегчен от всичката злоба, завист и лицемерие,
аз поемам път към райските предверия.
А до там се стига бързо –
за две или за три секунди,
толкова е разстоянието ...
Приказка ли бе, или сън несбъднат,
в който живееха две сърца.
Две съдби да успеят, да пребъдат,
да вкусят глътка светлина.
Една история за осъдена любов, ...
Минутка само, с дъх на друг живот,
и в този миг прегръщам си мечтата!
И тръпна в ласките на теб, Любов,
опиянена от вкуса на свободата!
Минутка само, а толкова емоции събрала - ...
Завихриха се облаци в небето...
Навярно скоро ще вали.
Застенаха житата по полето.
Артритът ми започна да боли.
Засвятка се... и почнаха гърмежи... ...
За да си щастлив, не ти е нужно нищо,
нито слава и пари.
Щастието - то е в утрото лъчисто,
което никога не спира да блести.
За да видиш мечтите си във синьо ...
“...да имаше един между женихите
да счупи стана и да ме открадне!”
Маргарита ПЕТКОВА, “Истината за Пенелопа”
Посрещна Пенелопа своя чакан,
обичан Одисей от път далечен, ...
Животът ни показва среден пръст
всеки месец, всеки ден, минута.
Да не приемаме безмълвно този кръст,
а да сменим изцяло маршрута.
Видели всичко с други две очи, ...
Изплете си здраво въже от мълчание.
Преметна го сръчно през шията.
На него увиснал, загуби съзнание.
Сърцето му вече не биеше.
Въжето бе жилаво, стягаше адски! ...
Не съм от тук и съм за малко,
не ми е чуждо, но не е и като "у дома".
Отдавна съм забравила да се чувствам "вкъщи"
и не усещам нищо, само празнота.
И е блян, и е сън, ако щете, наречете го мечта. ...
На сън, или наяве, аз няма да отричам,
че само теб, единствен, обичам на света.
С думички вълшебни пак ще те наричам,
в далечината ще те чакам, без да чувствам самота.
Защото любовта е тази вечна сила, ...
Обичам, когато нощта ме обгръща,
потъвам в мисли и вътрешно крещя.
Мисля си за мен, за теб и за деня.
Деня, в които каза "Обичам те" за първи път.
Незабравим бе! Наричам го "Денят"! ...
(из цикъла "Вицове в рими")
Студентът Мишо сподели с баща си,
че влюбен е и иска да се жени.
Момичето познавал от ВИАС и
била красива. Казвала се Жени. ...
Обичам те, проклетнико, на клетъчно ниво,
със всяка фибра плът, неизлечимо, органично…
Любовен мазохизъм от подобно естество
попаднал би далеч отвъд графа „патологично”.
Токсичен си – насъщната ми доза наркотик, ...
Едва ли бих могъл със рими кратки,
във кратката подредба на сонета -
понеже тъй е формата приета,
да се изкажа равномерно гладко.
И устни, с вкус на ягодово сладко, ...