Poetry by contemporary authors

254.4K results

Благовец 🇧🇬

раззеленяват се
пак бреговете смълчани,
тревите събудени
стръкове крехки люлеят,
а топлият вятър ...
4.5K 69

Моят измислен Христос 🇧🇬

---
За това, че измислен Христос ми опърли крилете,
вместо полет, пропаднах в деветото кръгче на Пъкъла.
Закова любовта ми, ръцете. Даже очите - и двете!
С пирует на пета моя гълъб кракът му потъпка. ...
1.1K 20

И пак онази същата... 🇧🇬

И пак онази същата съм,
каквато ме познаваше,
каквато ме обикна
и каквато ме остави…
а може би и по-добра… ...
697

Блян 🇧🇬

Блян
Чувствам се на земята тъй затворен,
искам поне веднъж да се рея като волен.
Да можеше да си ушия аз криле,
да можеше, да можеше за малко поне. ...
990

Изгубвам се... 🇧🇬

Убий ме!
Мачкай ме!
Съди ме!
Но... не ме превръщай
в просякиня на любов. ...
1K 5

Безсъница 🇧🇬

Докоснах днес мечтите си безсънни
и в сянката на слънчевия сплит,
гръдта ми с твоя образ се изпълни –
усетих, че си истина, не мит...
Очите ти – горяха ме отвътре, ...
997 21

Някъде там... 🇧🇬

… оставих гнева си…
в деня с изтънелите мигове
празните облаци
скрити в зеници
проблеснали някога с изгрева… ...
1.2K 26

Шепот на море 🇧🇬

на дъщеря ми
Ще ти сложа в куфара море,
за да те приспива всяка вечер.
Няма страшно, ще се побере...
Ще е с теб, когато си далече. ...
2.3K 1 29

Ще дойде 🇧🇬

Ще дойде с ятото на птиците
и с цветовете срамежливи.
Ще дойде с мириса в липите,
зелени и тъй много живи.
И в летните отблясъци на пясъка, ...
723 4

Екзистенц 🇧🇬

Този ъгъл е сив
доста сив...
И да - роптаят спомени
И да - ридаят мигове
и някак търсят твърде ...
926 5

За мелницата 🇧🇬

За мелницата
О, Мелницата на света е безпощадна...
Попаднеш ли във нея, ставаш прах!
Като ламя от приказките тя е гладна.
И във душите ни тя всява страх!... ...
518

Предопределено 🇧🇬

Изкъпаха се четири кокошки.
На клон простряха се да съхнат.
Наперени и лъснати кат брошки,
очакваха съдбата си - сатъра.
Горките глупави кокошки. ...
1.1K

Дявол да го вземе 🇧🇬

ДЯВОЛ ДА ГО ВЗЕМЕ!
... Но, дявол да го вземе, още дишам,
живея още, бял перчем развявам,
боли ме още, още в рими пиша,
кръвта не бърза да се утаява... ...
2.2K 1 20

Ръцете ми жадни се простират 🇧🇬

Ръцете ми жадни се простират
Ръцете ми жадни се простират
да прегърна този свят.
Очи грейнали лъчи поглъщат
на едно вълнение като цвят. ...
540

Ново начало 🇧🇬

Днес искам да напиша нещо ново
и сложа новото начало в рамка,
животът ни да е планиран гладко,
като картина, хубава и ярка.
Днес искам да изпея нова песен, ...
1.1K 1 21

Незаменима 🇧🇬

Ти си една голяма усмивка...
откъдето и да те погледна...
за всеки студ си ми завивка,
мечта и първа, и последна...
Източникът на всички дарове... ...
1.3K 4

Гората 🇧🇬

ГОРАТА
Гората е тъмна
и клоните ни скриват.
Пръстта е мръсна,
пръстите се свиват. ...
703 1

Улов 🇧🇬

Морето ли? Все още ми дължи
едно момиче в жлътналите дюни.
Сред тях засях тръпчивите лъжи,
че то ще дойде и ще ме целуне.
Но вятър всички пориви отвя ...
1.1K 24

Любов и още нещо 🇧🇬

Заглъхнаха твоите стъпки,
изчезна и сянката в мрака.
Студено. Побиват ме тръпки,
но още седя и те чакам.
Мълчат и бледите снимки- ...
646 2

Бряг от Обич, който те жадува... 🇧🇬

Бъди Луна, която шепне приказки безкрайни! -
За теб ще бъда Утро - с устни влюбени, мечтани...
Бъди Море, което лудострастно ме вълнува! -
За теб ще бъда Бряг от Обич, който те жадува...
Бъди любима Птица, във душата ми запяла! - ...
776 20

Ако не се обичаме 🇧🇬

Ако ти не ме обичаш вече,
няма със сълзи съня ти да смущавам.
Аз зная, че си просто безсърдечен
и слабостите чужди не прощаваш.
Ще ме боли, но не за мен - за тебе... ...
754 1

Любовта няма край 🇧🇬

Любовта няма край...
Само начало
светло и истинско,
и живот-
с надежда, ...
871 1

Недей! 🇧🇬

Аз крача по асфалтовия път – самотен бряг на свободата.
Вървя спокойно, бавно стъпвам – избягвам красотата!
Кръстосвам улици и булеварди, вървя и гледам в земята.
Пазя си очите! О, как мразя самотата!
Но на теб не ще ти позволя в мене да се влюбиш! ...
1.1K

Можеш ли? 🇧🇬

Рисувай ме с думи.
Красиви и цветни.
Те ми даряват живот.
Аз съм тогава щастлива.
Вплитам в косите си слънце едно. ...
977 3

Потърси ме 🇧🇬

Потърси ме някъде в необятния свят,
дали ще ме намериш, дали ще съм там.
Превърни в светлина всичкия мрак,
но не би го направил, аз знам.
Потърси ме сред лъчите на слънцето, ...
872 3

Думи две 🇧🇬

Няма време. Колко пъти повтаряха
и всеки път все така продължаваха,
всяка една дума с устните затваряха
и после суетно сърцата утешаваха.
С един поглед в сърцата си стреляха, ...
896 3

Да видя 🇧🇬

на незрящите
Целуни ме
за да видя светлина
Не говори
Целуни ме ...
811 2

Твоето момиче 🇧🇬

Ти ме напусна аз се заричах,
тя те докосна, аз се обричах.
После се върна и към теб тичах,
когато ме прегърна, още тебе обичах.
Стоя сама и сърцето ми се къса, ...
1.2K 4

Не слагам захар в думите 🇧🇬

2.7K 2 17

Интериорът на душата 🇧🇬

Как неусетно нижат се годините?!
Затрупват ни със белите си преспи,
превръщат се в настръхнали лавини,
готови да се сринат като в бездна!
Екстериорно всички сме подвластни ...
688 5

Сподели ми 🇧🇬

Сподели ми. Нещичко. И всичко.
Зад завесата са скрити тайни.
Разкажи ги с думи най-случайни.
Научи ме как да те обичам.
Допусни ме. Кожа върху кожа. ...
754 7

Знак 🇧🇬

Не се сърди! Виновно е морето...
Не ми изпрати нито шепот,
любовна птица по небето,
милувка полъхна да ми е леко!
Разплитах сплетените мисли, ...
1.4K 4

Ничия 🇧🇬

А мене ме болят очите
от неизплакани сълзи
и натежава камъкът в гърдите,
щом другата прегърнеш ти.
И залъкa едва преглъщам, ...
1.1K 2

Сърце 🇧🇬

Бедното ми сърце,
що трябва да понесе?
Що за живот е това?
Да страда и да обича,
да тъгува и да мрази. ...
823

Очакване 🇧🇬

Е-ех, Любов, нима си тук?
Без знойния ти полъх опустявам -
като в живот на някой друг,
като в безмълвие безкрайно...
И всеки спомен днес е жив, ...
963 2

Благовещенско стихотворение 🇧🇬

(за ползата от вярата)
Преди,
когато тази вяра бе заразна -
жена да е от "Свети дух" непразна,
навсякъде бе пълно със дечица - ...
672 2

Блага вест 🇧🇬

Блага вест
Отново нацъфтели
са плодните дръвчета,
отново в тръпен унес
притихва и небето... ...
757 3

Три реки 🇧🇬

Три реки ми завихриха мислите, точно когато
бях решила, че мога сама да си бъда сайбия...
Тази, първата, носеше спомен от жаркото лято
(беше с цвят на звезди, на прибой и на морска стихия).
После бликна река, дето носи надежди по мръкнало – ...
1.1K 16