Poetry by contemporary authors
Динокрит говори 🇧🇬
Пиша стихче и не зная
що от Пътя си желая.
К`ъв е смисълът от него -
и дали това е его? ...
Предадох се 🇧🇬
а колко пъти ме свалиха на земята...
с коварни удари и със предателство,
но нещо ме крепеше във тълпата.
Нещо малко, но до болка истинско… ...
И леко крив - почти като живот 🇧🇬
И зад гърба ù зимата ще стене...
Ще се усмихват в новите си роли
дърветата в одеждите зелени.
И ще е светло, топло, пъстроцветно - ...
Защо 🇧🇬
тръгнаха си мъртви, непотребни...
Защо ли сиво всичко е навън,
защо си тръгна ненавременно?
Защо луната будна се разхожда ...
Животът 🇧🇬
това ми казваха, а аз отричах, без да спра.
Но ето, че самият той ми показа
какво е любовта и непрестанно ми нанася
силни удари в гърба. ...
Друг моето сърце плени 🇧🇬
но в замяна не получих нищо.
Сърцето ми някога беше твое,
но явно било ти е излишно.
Сърцето още те обича, ...
От перото на белокосата 🇧🇬
От перото на белокосата
се раждат скромни стихове.
Малко житейска радост носят те
и много тъжни мигове. ...
Двунога химия 🇧🇬
а то било инти(ъ)мно свърталище
за ензимна катализа и биогорение.
Край 🇧🇬
с която мъката започва,
и друг изход просто няма,
ала някак спомените връща.
Приятели – безмилостна присъда, ...
Тя единствена! 🇧🇬
да продължа напред и да не се предавам!
Тя е моето вълшебство в мрака,
тя единствена ми носи светлината!
Тя - обичам я безкрайно много, ...
Любов 🇧🇬
Намерете го! Убийте звяра!
Лицето му огрято е от свещник,
виждайки във огъня поквара!
Тук живее Мефистотел! ...
Войн 🇧🇬
С тежките си стъпки по прашната, обсипана с паднали герои, паднали братя, по голата земя.
Целеустремен да оцелее, да се издигне, със стоманените си крила да полети през бурята, наречена война.
Война, не ка ...
Есенно море 🇧🇬
О, как различно е Морето днес!..
Бучи... Над него стене птица...
(Като мома продала чест
в нощта набързо за жълтица...) ...
Грях 🇧🇬
Дори на лудост ти прилича може би.
Ще мислиш - лесно е - ще ме оставиш.
Е... щом си сигурен, го направи.
Очите ми копнеещи те следват, ...