Дали има нещо струващо си мъката,
мълчаливи герои, забравени чеда божии,
клети героини открили рая или пъкъла,
своя свят възкресявате като стожери.
Ликувате един в друг, когато се огледате ...
НАЕСЕН В ПАРКА
Край нас разстлал се е квартален парк чудесен -
със борчета и клен, с липи и със бреза,
но защо ли в тази тиха златна есен ,
с красотата си навява ми тъга? ...
Как искам, много искам да ти подаря простори
със дъх на сол, със дъх на меки, сънени лъчи,
но птица аз не съм, а полетът е просто алегория
на онзи смисъл, който с първия ни дъх горчи.
Как искам, много искам дъжд за теб да сътворя, ...
Обичам леката ти утринна усмивка,
когато сънлива едва приплъзвам до вратата.
И погледа обичам ти, когато
ме видиш рошава и някак непозната.
Без думи те приканвам да останеш ...
Разхождам се по звездните пътеки
и често търся пътя към дома.
Защо ми бяха всичките успехи
щом черна дупка гълта ми съня?
Безбройно много звездни кръстопътя ...
Празен съм като открито море -
покрито със светлина пространство.
Като хоризонт, изпълнен с пурпурна меланхолия,
отразена от огледалото на нощта
и закована от звездни лъчи в съня. ...
Живот – труден.
Живот – борба.
Живот, в който всички сме роби на властта.
Брат, брата си убива за пари,
а най-голямата алчност по високите етажи на властта се корени. ...
Не, не искам аз повторно да те срещна,
със безчувственно сърце от лед!
Не искам аз отново да посрещна,
поглед сиво-празен и объркан мироглед!
Не я искам любовта, в която ...
Зелено, всичко е зелено:
слънцето, заплело се в косите ти,
трапчинката на лявата ти буза
и кожата ти, лебедово мека,
с която тази нощ си казах: "Сбогом!" ...
Да се греши, разправят, е човешко.
Ала веднъж ли само ти сгреши!
И всеки път, след всяка твоя грешка,
веднъж дори не ми се извини.
Обичам те, макар че често бъркаш. ...
Престъпно е дори да не боли,
когато си отиваш от съня ми.
Боях се, че безумно ще горчи
и мислех, че ще рухне с теб света ми.
Очаквах, че небето ще пропадне. ...
Извинявай, подминах те.
Едно разминаване не е страшно,
ако глаголното време е минало.
Лошото е, че подминавам в сегашно.
Зима е, а вятърът пролетен - ...
Далечността едничка ми остава,
където слънцето е пещ горяща
и рози не цъфтят. А аз, тъй млада,
тихо изчезвам под луна всезряща.
За да ме няма под звездите даже ...
На дъното на нечие очакване,
когато лятото узрява в есен
и се прелива бистро като ручей в стомна
изгубена сред хълмовете песен,
когато хоризонтът се изгърбва ...
Босичко, стъпило в пясък-жарава,
на петички завърта се Лятото,
бризът разрошен е, устни издува
към рокли - закачка за фотото.
Дъга седемцветна разпуска коси ...
Срещнати погледи, замиране, хлад.
Усещане, близост - любовният глад.
Застинали крачки - без път назад.
Безразличие вчера – днес пък обрат.
Целувка единствена. Стон от екстаз. ...
прегърни ме и танцувай с мен,
единствено сърцето ти да бие,
да бъдеш топъл, нежен, запленен,
да бъда твоето омайно биле.
прегърни ме, в мене потъни, ...
Не е виновна есента и нито времето,
че вече не дочувам вятъра в сърцето.
Захлопнах дверите, прозорците и всичко,
което беше в мен до пропаст зейнало.
Измазах и пролуките, та да не би ...