Смирено гасне денят във простора,
късен жерав гали хоризонта,
синхронно се люшкат пияни жита,
нощта приижда, но все по-млада.
Под тежкото одеяло са заключени едва, ...
Как искам върху мен да се нахвърлиш
и всички други мисли да загърбиш.
Ръцете си навсякъде по мен да плъзгаш,
аз да съм влажна, а ти хлъзгав.
Да сме едно поне за миг, ...
Ела, любов... Очи в очи!
Макар че, казват, сляпа си била.
Не вярвам, всичко виждаш ти,
дори невидимото за човешката душа.
Експерт в лъжите и никога наказана. ...
По залез бурята разхвърли всичко.
Повлече калните дерета.
И с камъни, с дървета изпочупени
обрули на река триградска бреговете.
Талази водни с исполинска сила ...
15 НЕ СЕ СТРАХУВАМ
Аз няма от какво да се страхувам.
По-дългите години са зад мен...
На хиляди условности слугувах...
И вече съм от всичко уморен... ...
Нали когато любовта си отива
и когато с любимия се разделиш,
усещаш как сърцето ти изстива
и не можеш миналото си да промениш?
Нали когато двама се разделят, ...
Безбрежните морета те пленяват,
с вълните на желанието за бряг.
Но когато осъзнаеш, че го нямат,
разбираш, че си истински моряк.
Съдбата на моряка е злочеста, ...
Във полунощ, когато всичко живо спи
и тъмнината тихо хората навред обсебва.
Когато всички твари – заедно или сами,
са в свят от призраци и мънички вълшебства...
Когато в мрака само тъжен месецът блести ...
Сълза. И две. И повече няма!
Защото са толкова годините ад.
Да плача е детско. Сега съм голяма.
Сърцето не дава да дърпаш назад.
Аз раснах със грешна човешка представа, ...
Остани само миг... Днес съм толкова истинска.
Нарисувах за нас седемцветна дъга.
Всички багри за нея открих сред мечтите си –
само с теб мога цветно да виждам света.
Остани само миг, да докосна тъгата ти – ...
ПРИКАЗКА
– Ох! Гладен съм, бабчо, и искам да ям –
приплаква Геройчо, прибрал се едвам.
Фамилна надежда, талант бързоног
и пътят пред него – зелен и широк. ...
Омайно си отива ден от Юли
и жарта изстива по жежката земя.
И ето бриза тих, ти чу ли го,
подканящ да настъпи вечерта?
Една след друга звездите светват. ...
Все вървя...
Лутам се някъде...
Днес ще съм тук - утре може би някъде другаде...
Безцелно съдбата кръстосвам си,
на места, на които до вчера бях там... ...
И отново паднала тъмата е навън,
а аз стоя и чакам до прозореца отворен,
хората потънали са вече в сън,
а за мене всеки миг би бил удобен.
Да те чакам, колко да те чакам? ...
Грабна четки с двете ръце
и с боите си този художник
плисна червеното в моето лице
за поука и срам, че съм безбожна.
Две пожарени дупки издълба за очи ...
Раздялата жестока е, любими,
но друг път има ли за нас,
аз моля искрено, кажи ми...
защо държиш ме още в твойта власт!!!
Аз нямам сили да те мразя, ...
Аз съм много нещастен човек.
Обичам спокойствието на нощта,
защото тогава не се иска да направя
нещо с някой…
Не искам да заспивам и да се събуждам, ...