Poetry by contemporary authors
Тя 🇧🇬
и изпълват ме с хиляди мечти
за най-красивите очи
и най-буйните коси!
Тя е като божествен дар! ...
Приказки, песни и притчици за неподкастрени плитчици(3) 🇧🇬
заа неподкастрени плитчици,
интерпретирани
от НеГримирана
(3) ...
Майка 🇧🇬
тя се връща отново във къщи
и започва да чисти след мен,
който вечно за нещо се мръщи.
После бързо ще сготви храна, ...
Невъзможно до доказване на противното 🇧🇬
побелели до плът, по която живот не тече,
наедрели от крити сълзи - тежки снопове житни.
Меч срещу ти да бях – любовта ми да те посече.
Сочен нар де да бях – по зърнò да ме вкусваш, тръпчива, ...
Ти, която... 🇧🇬
Ти, която ме усмихваш тъй леко.
Ти, която ме търсиш, когато съм далеко.
Ти, която сияеш в деня ми.
Ти, която нощем превземаш съня ми. ...
Необяздени... 🇧🇬
Необяздени чувства.
Премазан страхът.
Впрегната вина.
Неразорана съвест. ...
Изгрев 🇧🇬
Таз душа в тъмнина потънала.
Изгрей! Озари сърце клето ми.
Внеси светлина в битието посърнало.
Изгрей! Изгрей, избави ме ...
Пропаст 🇧🇬
И толкова примамливо сега ме кани...
Дали към дъното ù искам да летя
в мига, когато ще съм пеперуда - знам ли?!
А плитък бе животът ми насреща ù, ...
Търсих те 🇧🇬
Търсих те под дърво и камък,
но не те открих.
Сега аз съм самотен.
Мойта самота бавно ме убива, ...
В онази нощ 🇧🇬
приличаха на мене.
Оголени
душите им звъняха,
напираха кристално да се случат ...
За теб, Любов! 🇧🇬
усмивки лицемерни се прицелваха в сърцето,
плаках... и вярвах на думите лъжливи,
а те с насмешка ме гледаха в лицето.
Знам, че не получих много от живота, ...
Тъгата на нощта 🇧🇬
имахме случаи безброй,
не знаех дали ще поеме
сърцето сълзите безброй.
Удобно ми беше тогава ...
Нямам Воля 🇧🇬
а тебе още те няма,
ти оставаш в съня,
кога ли пак ще видя очите ти,
тези два пламъка горещи. ...
Бобърски народ 🇧🇬
Аз съм бобър от реката
и работя на брега.
Събирам съчки от гората,
да направя къща без вода. ...
Отново за циганското лято 🇧🇬
жадно в едрите капки се впи,
сред ефирните есенни прежди,
подредиха се Думите, в стих!
После тихо проплака Гората, ...
Vice Versa 🇧🇬
и пътищата върнаха колите си,
и хлътнаха панелените блокове,
и уличните котки се заситиха…
Защото булевардите се спукаха ...
Слабост 🇧🇬
Измамиха ме... нека - щом съм позволил.
Обичаха ме... а сега не ме обичат -
сигурно съм го заслужил и съм съгрешил.
Раняваха ме... нека ме раняват, ...
Циганско лято 🇧🇬
играят си на детство и на смешки.
Повече от ясно е - студът
с фалшива извинителна бележка
бяга от Ноември. Есента ...
Прощална роса 🇧🇬
праща зимата. С грозния грак
идват хали, виелици, вещици,
снеговете и ледният мрак!
Ала още ветрецът разнежен ...
Всичко, което ни свързва 🇧🇬
Всичко, което ни свързва,
е онзи спомен,
че те познавам отпреди.