Poetry by contemporary authors
Не съм мечтал 🇧🇬
деца и внуци - пълен рой
и всеки ден след път да се завръщам,
все тук, в привидния покой.
Не съм мечтал дори, че теб ще имам, ...
Мейл до А. 🇧🇬
„Чудо“ и „връх“
са самотни понятия.
И двете стоят
надалеч, ...
В битка за едно сърце 3... 🇧🇬
Стихоплетството ми май не ти се нрави,
в миг сърцето ми в пустиня ти превърна,
огромна дупка в него ти направи,
бих дал всичко, оазис там да зърна!... ...
Топло сиво 🇧🇬
за сетен път ще плаче върху мен.
Не знам дали на триста километра
оттук усещаш - вече няма ден.
Но знам, че след като измръзнеш, ...
Рай 🇧🇬
в неописуема, вълшебна красота...
С нежни звуци на арфи трептях,
с ангели, с гълъби бели летях,
с орхидеи цъфтящи се сливах, ...
Главоблъсканица 🇧🇬
Че чувам, чувам, но какво?
Че тръгвам, тръгвам, но не стигам.
Че стигам, стигам, но защо?
Че помня, помня, но не зная. ...
Без неделя 🇧🇬
със може би години
за срещата
в неделята.
Един измислен танц ...
... Или по-добре не се завръщай! 🇧🇬
Напук на всички правила!
Говориш малко, малко питаш...
Летуваш нейде по света.
А зимата долиташ с пълни шепи - ...
Дочуто в новините 🇧🇬
чакащите за операция. (Изключение: спешните случаи)
Народе, чу ли новината:
Ще ни раздават номерца
за операции на черен дроб, далак, червата, ...
И в смъртта да ме обича... 🇧🇬
Те плачеха за слънцето и моя ден
и много бяха, еднотипни, почернели,
а в теб косача ме докосна вкочанен.
Косата ти блестеше под тревата, ...
Eсен 🇧🇬
Дъждовете днес объркват планове.
Потушават слънце и копнежи.
Преобръщат тръпките във ядове.
Пренасищат зеници с валежи. ...
Нощният град... 🇧🇬
се разля пред очите ми.
Тихо глъхнат твоите стъпки във мрака.
Нощен площад в есенен град –
плаче ли, плаче душата ми... ...
Пастири 🇧🇬
търкаля слънцето в тревата.
Зората, сънена, капризно
отпива глътка от росата.
Едно момиче с дълга плитка ...
Още чакам 🇧🇬
Семенцата засяваше лудата моя душа.
После хвърли косата и в друга посока замина.
А пък аз още чакам. И от чакане май оглупях.
Претоварени, нервите късаха чувствата-жици. ...
Щурчо-емигрантът 🇧🇬
Забрави, че артист е. Не пее, не играе.
За шепичка трошици от чуждата трапеза
не свири вдъхновено красива „полонеза”,
а тънък кръст превива в домовете чужди, ...
... ти дойде 🇧🇬
Виждах само мрак, но не и светлина.
Знаех какво е болката,
но не знаех какво е любовта...
Приятелка ми беше самотата, ...