Тя е от вчера жената красива,
която те обича истински.
Но днес и сега правиш мене щастлива
и до себе си плътно притискаш.
Тя вчера за тебе деца е родила - ...
Присъни ми се влюбено амурче,
излегнато на хълбоче - в ръчички със стрела,
до него се търкаляше павурче,
от там цуцуркаше и викаше "Ела!"
"Ела ми, музо, тука на коленце, ...
Да не чуваш лъжата
В следобеда на неосъеществени желания,
(прострени по небето ми грижливо)
от полунапразни писъци и обещания,
кова аз мислите си пестеливо. ...
Откажи се, сърце! Недей се измъчва,
всичко свърши... нима не разбра!?
Спри да се луташ между Ада и Рая,
той е минало вече, не твоя Съдба.
Откажи се, сърце! Не мисли! Забрави го! ...
С устни, сухи от страст,
минавам по твоето тяло.
Някъде зад очите ми ечи ехото
от релефа на крещящата кожа.
Всичките ония линии пак се врязват в ума. ...
Ще ме познаеш по очите насълзени,
тъй милно вперени в златистата ограда
и керемидите, до кръв почервенели,
потънали в лъчистата забрава.
Ще те позная по вратите златни ...
Все още помня първата любов,
бразда оставила дълбоко в мен
и шепа въглени запалила страстта,
които парят и до днешен ден!
Все още помня първата любов... ...
Недовършена мечта
Мразя когато съм сама, в душата ми вали.
А навън е слънчево и реят се птици,
облаци бели кичат небето.
Летят хвърчила в небесата, ...
(по Лана Майская)
Да сетя твоя дъх... Да чувствам топлината...
Притворени очи... Светът е спуснал щорите...
Във тъжните очи и в бяло по косата
твоят образ стои... Какво ли ти говоря... ...
Когато те обикнах, беше рано.
И казах го... за малко да умра...
За малко да получиш удар, вярно,
за малко да ме съдят за това...
Но после се съвзех и ти съвзе се. ...
Не съм оставила следи...
Все пак вървях по тънък лед -
във твойте нощи, в твойте дни...
Не съм оставила следи у теб!
Вървях на пръсти, стъпвах леко. ...
Вече не помня дали те обичам,
даже не зная дали си единствен,
днес от дъно душата пречиствам
и хвърлям безсъвестно старите листи.
Във въздишките мои ти не присъстваш, ...
... от пати(л/н)ата на чувствостишията…
Цяло житно поле имаш.
В моя празен хамбар вятър ме гони.
В душата ми - ту пек, ту киша...
Чакам един прабългарин. И коня му. ...
Щом залезът портокалов зад хълма се срине
и небесната рана се покрие с корица,
зашумява в бръшляна въздишка потискана
и в запустялата къща оживяват стените.
Там се връща хлебарят и гали тестото, ...
Циганка ми гледа на ръка -
срещна ме случайно уж на пътя.
Каза ми, набързо, без причина
колко много съм била щастлива...
Каза ми, че още ме обичаш. ...