Аз искам да умра като състезателен кон,
във някоя следваща гонка от многото състезания,
застрелян веднага на място сред пистата,
със счупени лошо предни крака!
Аз искам да умра като състезателен кон, ...
Държах свещица малка и с ръка
Опитвах студения полъх да спра.
Възхита изпитвах за смелостта, но начаса
усетих удара на всеобхватната тъма
Как можеше свещицата сама, да се опълчи, ...
Преди време ти писах "Добър вечер, Любов!".
Днес унило изричаш "раздяла".
Приседни тук за малко и чуй моя зов,
не отричай ме, теб съм възпяла.
Бе приятелка - гост... във мойта душа, ...
Не искам просто рутината да ни топли
и по навик ти да ме обичаш,
не искам пепел, а нестихващ огън,
да изгаря сутрин очите...
Аз мога всеки път да съм различна ...
Отричаш някога да си ме изоставял.
Говориш как си винаги до мен.
Разказваш как от себе си си давал,
останал си изчерпан, изхабен.
Мислиш не в тебе е вината ...
Няма нищо по-вълшебно от чудото, наречено
"любов"...
Магия за любов ще ти направя,
за да си мой до сетния си час -
към роза бяла аз червена ще прибавя ...
Все си мисля, че нямам нозе да се справя с товара
на една беззащитна и пухкава детска ръка;
че не стигат очите ми всички пропуснати гари
и ушите ми глъхнат от вслушване в нишките мрак.
Все си мисля, че някъде мрежа издайни неврони ...
Животът ми беше просто театър -
сцена, пълна с фалшиви декори.
Аз вечно бързах, тичах нанякъде,
за да играя винаги главните роли.
Офелия бях. Играх Клеопатра, ...
Когато някой непознат сбърка и те плюне,
а ти с прегръдка грешката му покажеш,
той става ти приятел най-верен,
ризата си за теб е готов да свали даже.
Когато приятел - над теб бдял деня и нощя - ...
Забрави за света, за да го откриеш отново по-чист и
истински...
Разумът те води до тогава,
докато не погалиш с поглед косите ми,
после потопява се в забрава ...
Не вярваме в реалността на зимата,
натрапила ни преспи под прозорците
и стегнала капризите на климата
в каноните на ледени пропорции.
Ще трябва да се учим да обичаме ...
Беше известно време преди Коледа.
Есен. Нежен и топъл ден.
Слънцето, сякаш увяхнала детелина,
сгърчи се и тихо заплака в мен.
Аз ли? Аз забравям да съществувам през есента, ...
Глухи обещания и тази нощ редиш.
Нима си мислиш, че отново ще повярвам?
Лъжите как успяваш да си ги простиш?
Не ти ли омръзна отново и отново да ги повтаряш?
Преди си мислех, че си различен ...
З Д Р А В Е Й, М О Я Т Ъ Ж Н А Л Ю Б О В . . .
_______________________________________________________
Повика ли ме?
Или аз не се обърнах?
Всъщност... Вече е без значение. ...
Обичам всички случващи се чудеса...
В нощта омайна и аз самата сякаш
станах чудо, непознаващо се досега...
Къде се криеше това богатство?
Това аз ли съм - нещо неразпознато? ...
В усмивките лъчисти - на Зората
и в сладкия покой на малък град,
сред ролите в житейския Театър,
все търся – и от него чакам знак!
Аз питам и най-сините простори, ...
Вали. Снежинки падат, порейки бездънната мъгла.
И падат. Върху нечий ствол или във нечии крака.
Не спират. Върху нечии криле или на нечий гръб.
Едни за всички, въпреки че носят щастие и скръб.
Вали. Погалват нечие дете, погалват нечия издънка. ...
Не ми харесва ролята на страдалка...
(но истината е, че всеки морен ден аз плача)...
Без комка преди празника не ще умра,
погубена от гаснещия вой на самодивите...
Аз зная, че подметките ми лепнат с клей от невидяното, ...
По улея на времето извива се река
и в лодка нерендосана
лодкар самотен носи се,
гласа си преобърнал на плясък от гребла.
Потича от очите му безропотно нощта. ...
Стоях и гледах как целуваш нея,
а душата ми крещеше "Спри!",
стоях и гледах как прегръщаш нея,
знаех, че не трябва, но сърцето ме боли!
Обърнах се и маска сложих на лицето, ...
Обичам да бягам волно със вятъра,
да рисувам миражи, да събирам цветя,
после отлитам бързо нанякъде -
в неизвестна посока, просто така...
Обичам да гледам вечер и залеза, ...
Понякога връхлита любовта
света ни бягащ, през стъклата,
като комета, срещнала мечта -
взривява разума на сетивата...
Пленява с топлината си лъчиста ...
Не беше сън. Наистина те срещнах
сред падащия сняг и тишината.
Усмивката ти - неподкупна бездна,
погълна ме и път пое нататък.
След нея дните - мръзнещи снежинки, ...