Poetry by contemporary authors
Тръгвам си 🇧🇬
Tам, далеч... защо не ме изпрати?
Tолкова бързо ли болката забрави,
а любовта и клетвите къде остави?
Дълбоко в сърцето си от лед заключи ...
Стани приятел с времето 🇧🇬
така ще знаеш тайните му.
И говори за миналото
само в краен случай.
И... не поглеждай в огледало - ...
* * * 🇧🇬
Гръм след бяла мълния.
Страхът е красив.
Полу-неразкрита 🇧🇬
Такава, дето си представяш -
с ранима, ангелска душа.
Раничко е да ме съжаляваш!
Такава съм решила да ме виждаш. ...
Като Феникс 🇧🇬
попариха крилете ти жестоките тревоги!
Грижите в нозете ти тежат като олово.
Стоиш унил, без капка настроение,
дъвчиш сламчици от старо вдъхновение. ...
Първо 🇧🇬
"... опитай бели стихове, човече..."
какво е туй, запитах се,
перото грабнах,
ето ме!
За ангели не ставаме 🇧🇬
за дяволи не можем да мечтаем!
Небесното за жалост не познаваме,
а долу с греховете си играем...
Измамно се обгръщаме с мечтите си ...
Миниатюра 🇧🇬
ме кара да тръпна навън.
Какво от април съм донесъл,
когато съм викал насън?!
Останаха скътани спомени ...
Отражение 🇧🇬
поканите за нощен бал.
От чашата на бъдното отпивам.
За сбъднато не ми е жал.
Бижутата на времето подреждам ...
Аз... ти... 🇧🇬
Като мислите ми за теб.
Като онзи пролетен ден, нашарен от сенки,
в който ми се усмихна за пръв път?
Може би ще е кратко... ...
Болест... 🇧🇬
Защо ли няма в мрака топлина?
А светлината ужасяващо блести
и колко дразнещо отчетлив е света.
Защо треперя, а ушите ми пламтят? ...
Писмото, дето няма да изпратя... 🇧🇬
съм залепена като плик към марка
в писмото, дето няма да изпратя
с дежурния въпрос: ”Там как си, татко?”
За мене, ако питаш – съществувам... ...
Четири настроения от един любовен сезон 🇧🇬
толкова плаха!
Страхувам се вятърът
да не ми разпилее душата.
Плахо изговарям някакви думи – ...
Че си бил ти? 🇧🇬
Говори ми, не спирай.
Нека времето за нас остане цяло.
Говори ми, моля те, не се предавай.
Аз съм тук, стоя до теб, аз съм теб, ...
Свободен 🇧🇬
на тялото си роб - затворен,
летеше вихрогон в нощта.
Трева копитото отрони,
прекърши рухналите клони, ...
Разчупвам луната 🇧🇬
и ти подавам едната половина.
Влезе в душата ми, без да ме питаш,
разрови жарта и... и си замина.
Зелени дяволи искам насън да ти пратя. ...
Не мога, не бива, не ще и обичам... 🇧🇬
Не ми отива да изпадам във екстаз –
косите ми се веят безпричинно
и губя връзка със света.
Не мога, не бива, не ще и обичам. ...
Да помечтаем... 🇧🇬
Да помечтаем фанатично заедно
за приятели, жълтици и щастие в едно.
Без да е егото преправено,
избираме от двете, по-доброто зло. ...