Небето бе сиво и тъмно.
И мрачно. И страшно. Навред
отекваше шум от стъпките сънни -
разплакана рима, недовършен куплет.
Във стаята тясна гореше камина ...
Бръчките на всеки са различни.
Казват - състарявали ни много -
ту на нежна паяжина приличат,
ту на синори, вдълбани от тревоги.
Те напомнят ни - годините минават ...
Проклинах думите си, с които те наричах
и те крещяха, и те напомняха, че те обичах.
Сега единственото, което остана в сърцето ми,
са кървавите пролети сълзи,
които наивно бърсаха ръцете ми, ...
Смутено нещичко ми шепнеш,
тъй тихичко, като във детски сън,
и се усмихва тъжната ни вечер,
и някак си по-леко ни разделя.
Разстила лекокрили балдахини, ...
Не е истина чак как на припека пуши паважът
като мокър тютюн в обгоряла до старост лула.
Няма жива душа – да приседнете, че да разкаже
за това-онова, дето пуска бразди по чела.
Няма мисъл дори. И от тихото по-тихо става ...
Днес Ноември е спрял и на тази изсъхнала пейка,
дето денем и нощем попива господни сълзи,
там седи пак душата ми. Тих и безмълвен е в нея
този свят, нещо търсещ от теб, нещо, дето си ти.
Всяка бяла бреза днес е сиво дърво от копнежи ...
Душата на поета е родена
от мълнии, любов и бурни страсти,
със Музите незнайни - скрито стене
в листата на житейските си храсти.
Душата на поета все будува, ...
Стига си се гърчил за измислени любови,
омръзна ми твойто просешко подсмърчане.
Наивното залъгване за някоя Единствена.
Ще проумееш ли, че всичко е преходно.
Всъщност. ...
Надеждата тук е, на твоето рамо -
малък Ангел, облян в светлина,
тя разтваря и пърха с крила
и нашепва ти нежни слова.
А след нея със царска осанка, ...
В този живот закъсняхме да осъзнаем и подкрепим чувствата
си. Може би в следващия ще се срещнем навреме или няма да
бъдем толкова плахи...
Макар и да зная,
че всъщност това е ...
Проплака небето ти, Господи, изплака се в пустия ден.
Раздвижиха се пухкавите облаци и онази светлина,
пронизваща всяка тягост и морна тъмница във мен
се отскубна сияйна от себе си, споделена, сломена.
Посяха земята ти, Господи, осяха я с тръни бодливи. ...
НЕБЕСНА БАЛАДА
Кристален звън на падащи снежинки,
танцуващи красив небесен валс...
Вълшебни песни в тъмнината скрити,
притихнали в очакване на звезден бал... ...
Обичам да бъда твоята пленница,
в силна прегръдка да дишам едва,
дали ни ориса онази вълшебница,
или със обич ни наказва така?!
С устни ме галиш - с поглед събличаш, ...
Отдавна не бях публикувал тук. При все това, реших се да го направя сега. Случаят е специален, но не е радостен... Преди няколко дни ни напусна едно красиво момиче. Красиво момиче, което аз не познавах, но болката край мен бе толкова силна, че нямаше как да остана безпристрастен. Почивай в мир, Евге ...
"Пази сърцето си, аз свойто не опазих.
Превърнах себе си в това, което мразех"
Остава ми капка душа
и после изтича в канала...
Преди да изплача на глас ...
Вдъхновено от разкази на Йордан Йовков,
от снимките на Йовковия дом в с. Жеравна
и на стара дървена къща в същото село,
представени в този сайт от Плами
В съня ми открехнат ...
Непоправимата оптимистка се пречупи,
готова е да рухне, подобно на дървесни трупи.
Болезнени сълзи по страните ù се стичат,
на тръни, забити в сърцето ù, приличат.
Всяка тъжна сълза бавно я пробожда, ...
Не бе съвсем по моя вкус солта.
Баирът, побелял, се запревива.
По буца за приятел. Две – за два.
Навреме си отиваха. Красиво.
Лютеше пек тогава. И сега. ...
Спаси ме, извикай името ми; погледни в очите ми и виж душата ми.
Спаси ме от мрака, кажи ОБИЧАМ ТЕ, върни ме към живота.
Замръзвам без твоя допир; умирам без твоя глас; полудявам без твоето присъствие.
Без разум; без глас; без душа ще остана; ако тръгнеш, дали ще оцелея?
Без теб мога да живея; но за ...
Привечер, когато завали дъжда,
силуетите на лодките се изкривяват,
ивицата суша, де човешки крак
не стъпва, се превръща в остров...
Тогава на пристана на самотата светлините ...