Очите ти, по-сини и дълбоки от море,
пленяват и се давя в тях.
Усмивката ти извисява до безграничното небе,
а огънят ù ме превръща в прах.
Косите ти заключват в себе си лъчи, ...
Сгушвам се в миг откраднат от живота,
скривам го в опакото на деня,
скъп диамант ми е пратен от Бога,
риба ли съм - хванала своята блесна.
Не е късно все още, ако тръгна оттам, ...
Ще си тръгна като утринна мъгла.
По устните ти скришом ще полепна
и винаги, когато си сама,
ще мога тихо да ти шепна.
А вечер ще съм твоята звезда. ...
Побирах вятъра в лицето си,
поглъщах го, погалвах го с ръце
и с нежността на сърцето си
пращах го при тебе да се спре.
Попивах светлината на звездите, ...
От днеска вече никоя ще бъда,
не ще измивам с сълзи твоето лице!
Достатъчно кривих и съкращавах пътя
на моите мечти, запитващи ме: Накъде?
От днес съм нова, непозната птица, ...
СЪДБА
В живота всеки има своята съдба!
Но тя не е един-единствен път...
Съдбата е - да избереш ти сам в света
по кой разклон да тръгнеш ти от този кръстопът... ...
Един сезон обичах
Един сезон обичах Александър -
в сезона на последното спасение.
Налях пелин със дъх на кориандър,
горчив като напомняне за временност. ...
Много тъжна, много вярна Пенелопа,
разпръсни тъгата във сърцето.
Чуй, на портите ти странник хлопа.
Бризът носи вести от морето.
Повдигни печалните завеси, ...
Каквото и да пиша, вижда се –
във всяко изречение си ти!
Писалката и листът ненавиждат ме!
Омръзна им да пиша през сълзи...
Изсъхвам заедно с есенните рози. ...
Вълна се разбива в моята младост
и с пръски студени докосва плътта.
Вървя по ръба и не искам да зная
защо покрай мене върти се света.
Изгубих ли всичко? От себе си дадох ли? ...
Малките момичета често мечтаят
за замъци, принцове в златни одежди.
Сънуват карети, измислят си края,
на него възлагат свойте надежди.
Но принцът се скрива в първите бръчки ...
Скоро гроба ти не съм преляла, мамо.
Не съм ти носила любимото ти цвете.
При тебе идвам в мислите си само
и там щастливи срещаме се двете.
Целувам с обич топлите ти длани. ...
Сред тъмните му дебри съм замръкнал
в лиани, коренища и треви.
Угаснали са поривите дръзки,
снагата, уморена, се преви.
А мечът ми, просичал сто пътеки, ...
И думите ми идват все по-чужди,
и трудно песните ми се редят.
Навярно уморените ми чувства
са тръгнали по неизвестен път.
Пристигат изгревите като неми ...
Ще откъсна цвете за теб, ще направя пътека,
по която да минеш с мен; ей така - за утеха -
ще направя венец, той ще бъде за тебе,
ще ушия с конец твойто име на него,
ще раздам на света хиляди чувства, ...