Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Сътворение 🇧🇬

Ти у всеки от нас си посял сътворение,
Господи!
Надарил си душите ни с огън и блян,
и събудил си звън на камбани в сърцата,
а от чувствата - клади издигнал си там... ...

ekstasis

Poetry » Philosophical

1.2K 20

* * * 🇧🇬

Тръгнал на разходка Батман бе,
когато срещна малкото прасе.
Зачуди се тогава той
що дири туй дете
на това отдалечено поле ...

ilona

Poetry » Humorous

1.1K

Краят на златните листа 🇧🇬

КРАЯТ НА ЗЛАТНИТЕ ЛИСТА....
И вече по всичко личи си, че есен пристига.
Тя смесва боите на свойта любима палитра,
подобна на чудно красива авлига.
Ветрецът ухажва я нежно и свири на цитра. ...

ХристоЗапрянов

Poetry

1.2K 9

Не! 🇧🇬

Виждам те...
леко докосване,
а сърцето тупти.
Пази се! -
крещи ...

larkspur

Poetry » Love

1.1K 2

Последен стих 🇧🇬

Последен стих от себе си откъсвам!
Захвърлям го по теб - и ще изчезнеш,
със залезите в мен беззвездно мътни -
ти като дъх - ще лъхнеш и побегнеш.
В страх, c безумно въплътена многоликост, ...

tsveti4ka

Poetry » Love

953 7

*** 🇧🇬

В сърцето си, в ума си нося
две хубави дечица русокоси.
Те са моя радост, но и моя болка,
защото станаха като бездомните Гаврошковци.
Дори и майка нямат вече ...

romans

Poetry

1K

Разминаване 🇧🇬

Видях го! Гръм чаках да тресне – не чух.
Изгубих и ума, и дума.
На пейката в парка. Самотен и глух.
И гълъби трепе. С бастуна.
Подхвърли трохите. Налитат ята. ...

rajsun

Poetry » Other

1.6K 37

Прозрение 🇧🇬

ПРОЗРЕНИЕ
Какво от туй, че съм девица млада
и сънят ми пропъжда всеки демон - зъл?
Какво от туй, че съм влюбената фея
и радостта събужда се със мен? ...

K07051954

Poetry

739 1

Очакване 🇧🇬

ОЧАКВАНЕ
От дългото очакване - изморена,
от жаждата за теб - отмаляла
по теб от сънища - озарена,
към света гледам с апатия бяла. ...

Lidis

Poetry » Love

905 3

Инстинкт! 🇧🇬

Искам да се потопя
в твоята страстна прегръдка
и с теб да съгреша,
все едно никой няма
друг на света... ...

energi4nata

Poetry » Blank verse

861 1

Причудлива сянка 🇧🇬

ПРИЧУДЛИВА СЯНКА
Причудливата сянка
на нощния влак
ме отнася във вихъра
на времето. ...

sabinastefanova

Poetry » Philosophical

809

В дирене на Еднорога 🇧🇬

В дирене на Еднорога
Младостта излиня. В мрачен унес денят се стопи -
кубче лед в изветрелия спирт на живота.
Морен славей до пладне в клонака ще спи
и току ще проплаква по някоя нота. ...

vladun

Poetry » Other

2.1K 1 23

Коктейлна обич 🇧🇬

Отброй ми пет усмихнати звезди -
най-светлите и ярки от всемира.
Обвий ги в шоколадови мечти,
със слънчевия блясък ги гарнирай.
На привкус с шепи обич притури... ...

denissa

Poetry » Love

3K 1 45

Гост 🇧🇬

приседна в душата ми
гост
пред камината обели ябълка -
лицето светлее
ГОСТ а е мургаво ...

СОЛАР

Poetry

842 4

Бяла лилия 🇧🇬

Бяла лилия - цвят недокоснат,
светлината във себе си сбрал;
с красотата си омагьосващ,
нежен цвят като слънце изгрял!
Бяла лилия - дъхава радост ...

mariankrystev

Poetry » Other

4.6K 4

Rаздяла 🇧🇬

По дяволите русите коси,
по дяволите ангелските пръсти,
по дяволите погледът красив,
по дяволите миглите ѝ гъсти.
По дяволите алчните ръце, ...

iskamdaznam

Poetry » Love

855 1

Метаморфоза 🇧🇬

Раздавах се, пилеех се без страх,
дарявах и последната си риза
на просяка, сред уличния прах.
На циганка харизах си чеиза.
Поделях хляба с всеки, като с брат, ...

Самодива

Poetry

1.1K 6

Трансформация 🇧🇬

мисъл
форма
красива
трансформа
в златното сечение ...

лъвче

Poetry » Other

715 1

Безлюбовен акварел 🇧🇬

Имам единствено пътя за никъде,
с няколко къси пресечки любов,
слънцето стръвно луната обикна,
небето наметна земята с покров
от звезди ослепели и облаци жадни, ...

danda

Poetry » Other

797 2

Корени се в есента 🇧🇬

Докога неспособност да късам листа?
Ще разтръскам дървото из корен.
Плодовете да паднат, виждам себе си като кора.
Дали е олющена тя?
Почукай по мен. Кожата ще издрънка на кухота.

Sinatra

Poetry

868

Да си спомним кои сме 🇧🇬

Лотос под утринно слънце
Покълнало мъничко зрънце
Времето забавя своя ход
Разгадава таен код
Живот секунда вечност ...

longin

Poetry

1K 16

Глава 34 (Хари Потър) 🇧🇬

"Най-после истината! И както лежеше, опрял лице в прашния килим в кабинета, където навремето си беше въобразявал, че научава тайните на победата, Хари осъзна, че не му е писано да се спаси. Задачата му беше да се отправи спокойно към гостоприемните обятия на Смъртта. От него се очакваше пътем да със ...

The_Crimson_King

Poetry

1.8K 4

"... до посиняване" 🇧🇬

От тъмната ми дупка-
отчаяние
не ме изкарвай, искам да поспя.
Че писна ми от всяко предписание,
в мълчание сега ще си стоя. ...

airiskra

Poetry

1.3K 10

Затрептя надежда... 🇧🇬

„Светът ще бъде щастлив само тогава,
когато всеки човек ще има душа на художник.”
Огюст Роден
Затрептя надежда,
родена призори, ...

Eia

Poetry » Philosophical

957 14

Под елхата... 🇧🇬

Под елхата...
Зимата -
бездомно псе,
дращи на вратата.
Дядо ...

rozza

Poetry » For children

2K 16

Разплакана тишина 🇧🇬

Звъня на Дядо Господ.
Не пред вратите райски,
защото ми е рано
да бъда още там.
Преписах джиесема ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Other

1K 38

От другия край на вселената 🇧🇬

> ... Напиши ми живот, след който ми се умира.
>
> Елица Мавродинова
Ей така ми се живее – като гръм
да затътна и разполовя сърцето. ...

dar4e_to

Poetry » Other

3.4K 5 41

За лека нощ 🇧🇬

Събирам в шепите на здрача
напръсканите с дъжд усмивки
и мъча се да не заплача
пред празнотата на завивките.
Публикувано във: ...

670301

Poetry » Other

852 10

* * * 🇧🇬

* * *
Облаци тихо рисуват чудни рози в небето…
Бледолилави рози – в тях откривам лицето
и нежните длани на една мила дама.
Чакам нощта, за да бъдем с нея пак двама, ...

danieltsokev

Poetry » Love

917

Реквием за... 🇧🇬

Няколко алени рози в снега са замрели -
болка, бродирана в преспите, чисти и бели.
Няколко локвички кръв под небето,
от гълъб, прострелян направо в сърцето.
Как да забравя оловната тежест в гърдите? ...

evgeniagenka

Poetry » Civic

1K 5

На сина ми 🇧🇬

Сладко,мъничко момче,
лекичко като перце,
мое бисерно зрънце.
Викне ли ме твоят глас,
аз при тебе съм завчас. ...

rumi07ok

Poetry » For children

1.2K 1 4

Вчера пробвах да пиша поезия... 🇧🇬

Вчера пробвах да пиша поезия...
сетне я хвърлих във кофата.
Явно ме гони амнезия
за думите, римите, строфата.
Днес исках да пиша във проза ...

Zver4eko

Poetry

1.1K 7

За какво ли не... мъже, дъждове и вятър 🇧🇬

Над шипковия храст танцува лудо
едно подобие на облак сив -
раздърпано, намръщено, сърдито,
подгонено от вятър нечестив.
Разпъна кожата си тоя облак, ...

Sarabi

Poetry » Love

1.2K 8

Мъничко стихче с поука 🇧🇬

Исках обич за обич,
имам обич за две,
но не е, не е двойно
мойто щастие, не.
Няма двойна утеха, ...

rozita-p

Poetry

837 3

Сън 🇧🇬

Като фея в полумрака,
под канделабри от звезди,
тя любимия си чака
в този час да се яви.
Тупти сърцето ù с надежда, ...

daisypatton

Poetry » Other

1.3K 1

Душата ми е скитница 🇧🇬

Заключих вратата на сърцето си
и пътеката към него,
и уморените надежди ги зарових,
разплетох паяжината на чувствата
и ги хвърлих в огъня - ...

rumiana

Poetry

2.4K 5

Портрет в автобуса 🇧🇬

Разкривен един портрет,
набързо в автобуса взет.
От амбалажната хартия
лицето си не успях да скрия.
Поиска ми усмивка в замяна ...

Maichka_si

Poetry » Other

812 2

Прилив и отлив 🇧🇬

Прилив и отлив
По калдъръмените улички тихи
Шепот среднощен долавя се.
Смях на пресекулки.
В такт на потракващи токчета. ...

poisonivi81

Poetry » Love

987 3

И какво от това 🇧🇬

Тихо вой се чува.
Вълк в гората пак играе
и сякаш ме вика
там, при него, да седя.
Ах, как да устоя, ...

Apokaliptiks

Poetry » Other

709 1

Грешница ли съм? 🇧🇬

Изплетете ми венец от тръни,
гердан от коприва направете.
Отрежете ми дългата плитка,
с острова устните ми намажете.
Удушете ме със скъпи парфюми, ...

stefitopz

Poetry » Civic

1.2K 9

Poetry by contemporary authors

Сътворение 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Краят на златните листа 🇧🇬

Не! 🇧🇬

Последен стих 🇧🇬

*** 🇧🇬

Разминаване 🇧🇬

Прозрение 🇧🇬

Очакване 🇧🇬

Инстинкт! 🇧🇬

Причудлива сянка 🇧🇬

В дирене на Еднорога 🇧🇬

Коктейлна обич 🇧🇬

Гост 🇧🇬

Бяла лилия 🇧🇬

Rаздяла 🇧🇬

Метаморфоза 🇧🇬

Трансформация 🇧🇬

Безлюбовен акварел 🇧🇬

Корени се в есента 🇧🇬

Да си спомним кои сме 🇧🇬

Глава 34 (Хари Потър) 🇧🇬

"... до посиняване" 🇧🇬

Затрептя надежда... 🇧🇬

Под елхата... 🇧🇬

Разплакана тишина 🇧🇬

От другия край на вселената 🇧🇬

За лека нощ 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Реквием за... 🇧🇬

На сина ми 🇧🇬

Вчера пробвах да пиша поезия... 🇧🇬

За какво ли не... мъже, дъждове и вятър 🇧🇬

Мъничко стихче с поука 🇧🇬

Сън 🇧🇬

Душата ми е скитница 🇧🇬

Портрет в автобуса 🇧🇬

Прилив и отлив 🇧🇬

И какво от това 🇧🇬

Грешница ли съм? 🇧🇬

Queue