Poetry by contemporary authors

256.6K results

Изгубена в нощта 🇧🇬

Правя стъпка в нощта
и срещам пак твърда стена.
Лутам се в безкраен лабиринт.
Откъде ли дойдох, а къде ли отидох?
Входа загубих в гъста мъгла, ...
876 1

В изповедалнята(1) Изповедта на една... Айфелова кула 🇧🇬

В изповедалнята
1) Изповедта на една... Айфелова кула
- Ега ти, тоя къде ми се навира,
искал да ме черпи бира!
Оня го раздава много ''ларж'': ...
1.2K 11

Да си стъпиш на краката 🇧🇬

Да си стъпиш на краката...
Дрипльовците и сакатите,
скромните и тарикатите
отглеждат в себе си мечтата,
да си стъпят на краката! ...
2.3K 1 26

Не съм 🇧🇬

Не съм лазурният вятър
на юнските ти нощи.
Аз съм тихият дъждец,
който събужда
есента. ...
901 3

Пред портите на времето 🇧🇬

Пред портите на времето
Сред времето и пътищата прашни,
пребродила света навред,
загубена в безстрашията досегашни,
реки прегазила безчет. ...
1.1K

Поетът 🇧🇬

Като дете
пред замъглено огледало
поетът се опитва
да открие смисъла.
Толкова е трудно – ...
821 1

Гледам те как се променяш 🇧🇬

Гледан отдясно, си старец.
Грижите ти са толкова много,
че между гънките скриват клепачите.
Като стар морски лъв,
за последно излязъл на сушата, ...
898 10

Полусънно 🇧🇬

Щом докосна в полусън ръцете ти мънички, сине,
разбирам защо съм родена в този свят чумав, проклет,
диво - нежни реки избуяват в очите, безименни
бликат, парят в гърдите ми свити, топят ледове.
Не съм фея, та в съня за любов да орисвам, ...
890 3

Невероятно 🇧🇬

Слънцето така приятно гали моята коса.
Вятърът ме гали нежно...
Огънче в очите свети,
душата ми е като цвете.
Природата е майка мила. ...
1.1K

Добро и зло 🇧🇬

Аз разделям този свят на добро и зло.
Аз съм подвластен на илюзиите на този свят.
Разделението на добро и зло е илюзия.
Аз си мисля, че нещо е зло, а то се оказва добро.
Аз си мисля, че нещо е добро, а то се оказва зло. ...
1K 1

* * * 🇧🇬

"... my dear, we're slowly dancing in a burning room."
Достигнала дъното, дъх си поемам
и пълня гърдите си с хлад и мъгла.
Какво съм раздала, че искам да взимам?
Кого приютих, за да търся правда? ...
1.4K 3

Малка истина 🇧🇬

Разхвърляна е поезията ми, също като гардероба
и на същия принцип –
понякога не мога да побера нищо вътре,
друг път нямам какво да обличам...
а днес, когато това, което ми е давало смисъл, е станало безмислено, ...
1.5K 2

Прелюдия 🇧🇬

Със тихи стъпки
до мен се приближи,
обгърна ме със аурата нежна,
погледнах те със влюбени очи,
животът ни за миг се промени. ...
811 3

Липсват ми 🇧🇬

За тебе плача всяка нощ,
думите ти са като остър нож.
Липсват ми целувките ти,
липсват ми прегръдките ти.
Върни се при мен, ...
1.2K

Сън! 🇧🇬

Снощи те сънувах
и по теб бленувах,
подир тебе тичах
и в любов ти се вричах...
А на сутринта разбрах, ...
744

Децата на Звездата 🇧🇬

Нов живот е тя, смъртта,
знам си аз това,
че с края на една звезда
настъпва нейде пролетта.
Сред безмълвен гръм и светлини, ...
600

Изумрудена стихия 🇧🇬

Такава странна, волна, непонятна,
неповторима, искрено усмихната загадка,
в която вятър спомени далечни гони,
в която глас на ангел
нежни звуци рони, ...
1K 10

Парадът на Вселената 🇧🇬

По здрач, когато тиха нощ заслиза
над хълмове, обвити в пелена,
шурчетата надпяват нощен вятър.
Ухае на постеля, сън и тишина.
Звездици трепкат, като струни, ...
770 9

Лудият и слънцето 🇧🇬

Безименен, рисуваше слънца
по каменния гръб на тротоара.
Във своя свят - невидим за света,
почти дете в обвивката си стара.
Подхвърляха по някоя монета, ...
1.2K 8

* * * 🇧🇬

***
Слез,
слез много ниско.
Погледни
с очите на мравка: ...
765 5

Заблуда 🇧🇬

Уж с някого си,
а не си.
Стечение и…
примиримост
към нещо, за ...
867 2

Очите ми не помнят изгреви 🇧🇬

Очите ми не помнят изгреви,
макар горяли в слънчеви огньове.
Очите ми, разпръскани, безизразни,
все не дочакват сутрешна отрова.
Очите ми, затрупани от пясъци, ...
828 2

Самота в нощен Пловдив 🇧🇬

Как блещука градът отвисоко...
Сякаш небето отгоре паднало.
Всички лампи се смеят дълбоко
на нощта, във разгара ù.
И колко радост в тъжната вечер ...
921 6

Eнигма 🇧🇬

По спиралите
на кожата ти
прелиствам
страниците
от падащи ...
1.2K 3

* * * 🇧🇬

Ще се срещнем някой ден в ада,
когато облаци в лазура не летят.
И ще се целуваме тогава,
докато телата ни горят.
Ще останем заедно вовеки, ...
685

Раздяла 🇧🇬

Минутите са бременни с мълчание
и между нас пристъпват натежали.
Красиво и невинно отчаяние
огньове сини в мислите ни пали.
Протъркано от старост безразличие ...
1.2K 5

* * * 🇧🇬

Всеки е частица
от огромен пъзел.
Застани до мен,
аз ще съм до него.
Приеми с любов, ...
544

Пустини 🇧🇬

Чул ли си за любовта
на Сахара и Гоби?
Толкова се обичаха -
изгоряха един за друг!
И сега са пустини. ...
929 3

Не ме спирай 🇧🇬

Не ме спирай, когато тръгна в неправилна посока.
Не ме спирай, когато правя грешки.
Не ме спирай, сама ще си науча урока.
Не ме спирай, колкото и да е тежко.
Не ме спирай, когато устремена тичам към провала. ...
1.3K 1 1

Сънувал си обич за малко 🇧🇬

Обичам те днес и само за малко,
докато са заспали очите ми.
Докато не съм станала бледа и слаба...
докато си заспал във ръцете ми.
Докато те прегръщам и не мисля за утре. ...
863

Летен Дъжд 🇧🇬

Приятен летен дъжд вали
над града притъмнял.
На юг - посивели планини,
от изток - вятърът повял.
Черни облаци безкрай се стелят, ...
670 1

След бурята 🇧🇬

Свърши се! Небето уморено замлъкна,
като сърдито, своенравно дете,
а земята под него потръпна,
гръмотевичните му недоволства прие.
Олюляна и дрипава нивата остана, ...
972 1

Раздяла с полъх на лято 🇧🇬

Раздяла...
Ухае на лято.
A не е тъга,
понеже си тръгвам с усмивка.
Усмивка, запазила всичките спомени, ...
1.7K 4

В навечерието 🇧🇬

Отправям поглед към нощното небе
и чакам да видя падаща звезда,
за да си пожелая с тебе
да бъда до края на света.
Но уви, няма звезди ...
1.1K 6

За смет 🇧🇬

Откога със цвете не си ме милвал?
Нежно да погалиш раненото у мен.
Да ме притиснеш.
Благоуханно.
Ей така, да осмислиш поредния ми ...
1.2K

* * * 🇧🇬

Пред мен
Пред мене твойто бяло, голо тяло,
секунда свян и време спряло.
Дланите ти мъжки - топли и корави,
пръстите ти ловки, търсещи и благи. ...
1.3K 1

*** 🇧🇬

хиляди цветя
и мъртва пеперуда
каменна река
1K 4

Няма вече думи 🇧🇬

Няма вече думи
И римата ми секна, няма вече думи,
не се редят слова в пенлив поток,
мълчи сърцето, в празнота обвито,
а разумът крещи – „Това да ти е за урок!”. ...
1.3K 1 7

Приспивам... 🇧🇬

Прибирам
на тъгата в пазвата
откраднатата радост -
все още топла,
недокосната ...
1.1K 17

Твоя 🇧🇬

Къде бяха звездите ми тогава -
да кажат колко грешен ход си ти,
в чии посоки Луната бе огряла,
че пътя си изгубих в твоите очи?
И вятърът къде се бе отнесъл, ...
1K 4