Предложих ти разходка с лодка.
Защо, те питам, ти донесе водка?!
Нали ти писах, но ти не ме четеш.
Защо бе егоист, кретен, келеш?!
Защо си разиграваш тука коня? ...
В деня, във който свърши любовта,
очите ми ще се взривят - две бомби ядрени.
И ще покрият всичко с непрогледен мрак.
Земята и небето ще са катакомби.
Светът ще ври по крайчеца на мислите, ...
Той е конят без стартов номер,
който връхлита на хиподрума.
Не е редно това, безспорно,
безотговорно е и неразумно...
Трясва изстрел, хукват конете, ...
Камшикът на пространството разсича
светкавично сегашното от вчера.
И стъпките ми по брега не тичат...
Не търся бисер в мида да намеря...
Не ме покрива с пясъчни лунички ...
Нажежен до оранжево е умът ми. И ражда мисли като огън. Бъди им вятър, разпали ги! Или залей ги с ледена вода! Но нещо направи! Не стой с наведена глава!
Не се променяй, Mелник, много ти се моля.
Ставаш лъскав и капризно неестествен.
Ставаш чужд… Различен…
Искам оня, моя Мелник, от преди години.
Утихнал или есенно притихнал. ...
Помня те, любов... Добре дошла!
От спомените прашни те изрових,
до днес се чудя къде ли си била,
още ли си същата, дали ме помниш...
Не бе единствена, не бе незабравима, ...
Стая празна и тиха, но с разхвърлени дрешки.
Бутилка вино и чаша в ръка.
Отпити глътки, въздишки тежки.
Поредната самотна душа.
Глас нежен, но меланхоличен. ...
,,Нашето тяло е създадено от пръст и пак ще се превърне в пръст''
(Пс. 8:4)
Черна е, черна земята!
Напоена със черни сълзи.
Черно е, черно в душата, ...
Непораснало мое другарче,
поседни, отдъхни си от лутане!
Погледни ме в очите така, че...
да срещнеш в тях пълнолу(д)ние!
Седни и налей от бутилката - ...
Ще накъсам парчета от себе си
и към бурята с ярост ще хвърлям,
не в окото – ще целя в ръцете й,
нека тя, без да иска, да пръсне
всяка капка от мен по небето. ...
Палитрата на времето ми обеднява
и все по-малко цветове остават.
Отдавна свърши слънчевият цвят,
обагрил топло детския ми свят.
Спомен скъп е розовата радост ...
Тя се усмихва превзето и знае,
че е отвратителна в тази поза,
но си мълчи разумно и нехае,
че той я приема дори и грозна...
Защото Оная в къщи го чака. ...