Вчера единственият син на моя колежка
почина внезапно от инфаркт на 18 год.
Не зная как да започна...
(Нямам думи.)
Единственото птиче от гнездото излетя. ...
Ще отварям широко прозореца.
Вратите ще държа открехнати.
Докато чакам потънала в спомена.
Докато чезна сред всички илюзии.
Леглото ще застилам в утрото. ...
Най-добрата ми неприятелка
Вълк-единак съм, по собствена неволя,
дарен с Болест – Убийца и Създателка.
Интендантка на гротеска, ужас и еуфория –
моята най-добра духовна неприятелка. ...
Очите ти не могат да ме лъжат.
Когато дойде слепият ни ден
и кажеш да си тръгна аз завинаги,
ще хукнат те уплашени след мен,
на прага на дома ни ще ме стигнат. ...
Със песните си тъжни листопадите
обрулиха огньове летни и с порой
от дъждовеене размиха се пожарите,
прекипнали от чакане във летен зной.
И вече в клонките не пеят птици. ...
За да те забравя
За да те забравя, изключих часовника...
За да те запомня, потърсих времето…
За да те забравя, заключих спомените в мрака...
За да те запомня, потърсих светулките… ...
И ребрата се чупят (преди да зараснат)
Като си тръгна, страшно ще боли,
но едва ли ти за мене ще заплачеш.
То мъжете сте човеци – не жени -
и за вас различно всичко значи.
За нищо. За нищо не бих си тръгнала.
Объркана цял живот съм била,
но теб не искам от нищо да съм си те връщала,
а просто винаги с теб да съм била.
За нищо. За нищо не бих те оставила. ...
От мен ли криеш, майсторе, платното си?
Неканена през рамото надникнах -
нарисувал си контурено душата си.
Без цвят, без поглед, без усмивка...
Какво ти липсва, майсторе? В палитрата ...
Дъждът как обичам - по стъклото се стича -
тихо, тихо вали,
аз съм малко момиче, по поляната тичам,
от спомени чак ме боли.
В старата къща, под навес намръщен, ...
Розите май нещо са бодливи
и хлябът труден за предъвкване.
И кучетата също са въшливи,
със сплъстена козина от дръгнене.
И грозна, грозна е картината, ...
Тръпна, от желание обзета,
извивам се от пареща наслада -
мига със устни очертала...
Капки сласт събирам от тялото ти ненаситна
и обгръщам го със страст, от Дявола изпита... ...
Да ти разкажа ли как научих за всичко,
имах целия свят, а сега нямам нищо.
Ти бе единственото, за което си струваше да съществувам
и си мислех: "О, Боже, дано не сънувам!"
Не вярвах, че ти беше по силите да ме накараш да страдам, ...
стихът е провокиран от
Не се отказвам от теб и любовта ти -
та мога ли да се отрека от душата си аз...
щом светулките в мене заплачат, то значи,
че луната пътува към сетния си час. ...