Poetry by contemporary authors
Като в картина на Салвадор Дали 🇧🇬
_______________________________________________
Защо?...
Все този безконечен въпрос си задавам.
И недочакал отговор, поемам нататък... ...
Беглец 🇧🇬
сърцето му от моята клетка отмъкна,
бях го пленила, беше само мой,
но си замина с този вълчи вой.
Удари полунощ, удари часът, ...
Убеди ме! 🇧🇬
и когато всички станат от сън,
тогава ти да дойдеш
и просто да изкажеш
пред целия свят ...
Глупачка 🇧🇬
Седим със теб и ти във упор
от близо час ми разясняваш,
че „доброта“ и „пълна глупост“
едно и също означават… ...
Отново 🇧🇬
Отново беше близко. И далече.
Отново ми напомняше лудуване.
Отново беше мой. И не горчеше.
Отново се разлях в очите сини. ...
Лунно цвете 🇧🇬
което никога не съхне през нощта.
Толкова си близо ти до мен,
а всъщност никога не мога да те стигна.
Протягам аз ръце към теб, ...
Надежда 🇧🇬
Пада капчица дъжд по моята бледа ръка,
усмивка нежна пусната от тъга.
Колко жалък изглежда животът ни,
пречупен през мъгла. ...
Психотерапия 🇧🇬
отвън навътре, като от шрапнел,
тъй често и светлинно ме издига
над реалността, от мойта същност взела.
Завърта ме във хаоса безкраен, ...
Шепот от здрача 🇧🇬
Безмълвно молеща, в приливите на поклона.
Във камъка посята. Във ехото на вълнолома.
Разбунила души и властваща над устрелова воля.
Човешките съдби събрала в рая на покоя. ...
Ти си тръпката 🇧🇬
Само в очите ти
виждам покоя!
Единствено с устните
усещам страстта ти! ...
И това е решение, нали 🇧🇬
трупах до днеска,
но ме разтресе
безработната треска.
Данъци, сметки, ...
Тези самодиви 2/Стихотворение за момичетата от ЗИПа 🇧🇬
Почва нашата история.
Влизам вътре, що да видя -
прелести не на теория*.
Първо зървам аз Радина, ...
Лошите момчета не умират 🇧🇬
Не, „лошите момчета” не умират!
Така е само в евтините филми.
Това, което търсят, те намират,
защото го желаят много силно... ...
Данте 🇧🇬
но безплътен дух е любовта!...
Може ли поетът да обича,
щом животът срещнал е смъртта?!
Класиката в стихове незрими ...
Дърво без корен 🇧🇬
сам в утрото търся сигнал от деня,
сънят прелъстил е отново мечтата,
а в малък прозорец струи светлина!
И пак те съзирам, макар и далечна ...